„От самото начало този кабинет беше труден за създаване – партиите в него са твърде различни. Още от началото беше ясно, че няма да е лесно.“ Това заяви политологът Даниел Стефанов в предаването „Още от деня“ по БНТ във връзка с подадената оставка на кабинета „Желязков“ след масовите протести в страната.
По думите му големият проблем у нас е, че коалиционната култура все още не е развита. „Партиите трябва да осъзнаят, че в повечето случаи няма да имат 121 гласа и ще се наложи да създават коалиции. Прогнозирам, че и след тези избори никоя политическа сила няма да има 121 гласа. Коалиционната култура трябва да се научи – няма друг избор“, подчерта Стефанов.
Протестите и поколението Z
Според него протестът, довел до оставката на правителството, е различен от досегашните. „Организацията се извършва изцяло чрез социалните мрежи. Това е протест, който наистина засяга поколението Z, но има трудност той да бъде институционализиран“, отбеляза политологът.
„По-старите политици се опитват да навлязат в социалните платформи според собственото си разбиране. Най-важният въпрос е кое ще накара младите да гласуват, защото за тях ТикТок е по-голяма институция от Централната избирателна комисия, например. Това е процес, който не можем да спрем и към който трябва да се адаптираме. Въпросът е как големите партии ще се приспособят – да влезеш в социалните мрежи не означава, че си завладял сърцата и умовете на младите хора“, добави той.
„Това поколение мина бойното си кръщение. Тези млади хора трябва да разберат, че протестът сам по себе си не променя, а промяната изисква множество институционални действия. Партиите трябва да се научат на коалиционна култура и да интегрират сигналите от обществото в реални политически действия. Не всичко, което иска площадът, трябва да бъде реализирано, но ролята на политическите сили е да отсеят важното и да предприемат необходимите мерки“, посочи Стефанов.
Изборният процес и доверието
Политологът коментира и исканията за промени в Изборния кодекс: „Могат да има честни избори както с хартия, така и с машини, както и обратното. Проблемът не е методът на гласуване, а опитите на партиите да играят нечестно. Най-зловещото му проявление е купуването на гласове – то е възможно както при хартиено, така и при машинно гласуване.“
„Методът за гласуване не е изходът. Трябва да има базово съгласие между основните играчи, че нечестните практики не могат да бъдат основният начин за печелене на избори. Доверието в процеса е най-важното – ако го имаме, може да се постигне разбирателство по необходимите стъпки“, обясни Стефанов.
По негови думи правилата не бива да се променят 8, 10 или 12 месеца преди изборите, защото в този период партиите мислят основно как да ги спечелят. „От друга страна, ‘Кутията на Пандора’ се отвори с решението на Конституционния съд и няма да е честно да няма промяна на правилата“, добави той.
