„Изпращаме 2025 година като втората или третата най-гореща досега. Данните ще бъдат обявени около 15–20 януари. На първо място остава 2024 година – безапелационно тя е най-топлата“, обясни климатологът.
По думите му обаче е много вероятно 2025-а да не попадне в топ 3 за България. „По-скоро ще се нареди на пето място. 2024-а остава най-топлата година у нас, следвана от 2023-а, а след това идва 2019-а. Войните в Украйна и Газа сами по себе си не могат да преобърнат климата, но действия от такъв мащаб допринасят за отделянето на значителни количества емисии. Това е просто защото там има много активност на моторни превозни средства, която неминуемо увеличава парниковите газове“, коментира Матев, цитиран от NOVA.
Той уточни, че една война влияе на климата не само чрез парниковите газове. „Сградите, които се строят наново, променят постилащата повърхнина. В Украйна например беше взривена стена на язовир. Войната със сигурност оказва влияние. По-интересното е, че климатолозите при изготвяне на прогнозите си преди 4–5 години не са включвали такива военни действия. Затова една част от несбъдването на прогнозите може да се дължи именно на тях“, добавя той.
Според анализ на войната в Израел срещу Газа през 2024 г. първите 120 дни на боевете са генерирали между 420 и 652 хиляди тона емисии, което надвишава годишните емисии на 26 държави. Войната в Украйна е произвела поне 175 милиона тона въглероден диоксид за две години – равностойно на годишните емисии на Нидерландия. „Тези данни са изчислени по косвени показатели и не са базирани на реални измервания, затова може да има разминавания“, предупреждава климатологът.
„Войната има много по-тежки последствия в други аспекти, но също така оказва отрицателно влияние върху природата и климата. Най-вероятно последствията ще се усетят години по-късно. В момента фокусът е върху социално-икономическите ефекти, а резултатите за климата ще станат ясни след приключването на военните действия“, обясни Матев.
Климатологът допълни, че не е изненада решението на Европа да се откаже от Зелената сделка. „Много решения се взимаха прибързано. Не се извършваха нужните изчисления и не се отчитаха последствията от двете страни. Фокусът беше само върху възможното действие, без да се прецени как ще повлияе това върху бъдещето. Сега тези ефекти започват да се проявяват“, каза още Матев.
