Българската баскетболна легенда Петкана Макавеева, вицешампионка от Олимпиадата в Москва ’80, сподели емоционални спомени за своята най-голяма съперничка на терена – Улиана Семьонова. Повод за разказа бе кончината на 213-сантиметровата латвийска икона, която напусна този свят на 73-годишна възраст.
Пред bTV Макавеева призна, че Семьонова е била буквално неотразима в подкошието. На финала на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. центърът на СССР отбелязва 27 точки срещу България, осигурявайки втората титла за своя тим.
„Беше изключителен човек – много добра и отзивчива“, спомня си Макавеева. „След олимпиадите ни награждаваха с автомобили. Тя караше „Волга“, на която беше махнала предната седалка, за да може да се събере. Волгите бяха модерни и широки коли, но за нейния ръст това беше единственият начин. Често ме е возила на задната седалка – тя зад волана, а аз като пасажер.“
Макавеева разкри любопитни подробности за стратегията на „лъвиците“ срещу Семьонова. На Европейското първенство в Будапеща през 1983 г. българките прилагат тактиката „сандвич“: един нисък играч (Макавеева, Надка Голчева или Пенка Методиева) я пресира отпред, а центърът (Пенка Стоянова или Ваня Дерменджиева) я пази отзад.
„Опитвахме се да я провокираме за пети фал, но съдиите просто не смееха да свирят срещу нея. Тя беше прекалено голяма, за да се бориш физически. Спомням си как на Олимпиадата в Москва за едно полувреме вкарах 26 точки благодарение на бързата си стрелба от разстояние. Но приближиш ли се до подкошието – там прошка нямаше“, разказва Пепа Макавеева.
Един от най-забавните моменти в разказа е диалогът с легендарния треньор Иван Гълъбов по време на прекъсване:
Гълъбов: „Пепо, защо спря да стреляш?“
Макавеева: „Тренер, не виждам коша!“
Гълъбов: „Как така?“
Макавеева: „Уля е пред мен и закрива цялото табло…“
Улиана Семьонова остава в историята като спортист, който никога не е губил международен мач. В кариерата си тя завоюва:
2 олимпийски титли (Монреал ’76 и Москва ’80);
3 световни и 10 европейски титли;
15 пъти Купата на европейските шампиони (КЕШ) с ТТТ Рига.
През 1993 г. тя става първата жена извън САЩ, приета в баскетболната „Зала на славата“. За своите съпернички тя ще остане не само „Кулата от Латвия“, но и символ на епоха, в която баскетболът беше магия и истинско рицарство.
