Промените в Изборния кодекс влизат на дневен ред още в сряда, когато депутатите се завръщат в пленарната зала след близо месец пауза – ваканция, по-дълга дори от ученическата. Очакванията са животът на 51-вото Народно събрание да бъде кратък – около месец и половина, ако предсрочните избори се проведат на 29 март, както настояват ГЕРБ и ПП.
Още в първия работен ден за новата година правната комисия ще започне обсъждането на измененията в Изборния кодекс. Проектите са няколко, като последният беше внесен от ПП–ДБ на 18 декември. Още през януари миналата година парламентът прие на първо четене пет различни законопроекта – на „Възраждане“, БСП, ИТН, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. След дълго забавяне темата отново излезе на преден план заради предстоящите избори.
От ПП–ДБ настояват за въвеждане на изцяло машинно гласуване – позиция, подкрепена и от президента Румен Радев, който дори призова партиите да дадат достъп до изходния код. За да бъдат приети промените обаче, са нужни минимум 121 гласа, което предполага подкрепа поне от една от управляващите формации.
По време на консултациите при държавния глава ИТН заявиха, че подкрепят машинно броене на бюлетините. ГЕРБ от своя страна държат на запазването на хартиената бюлетина, но също подкрепят електронното преброяване. БСП декларираха принципна подкрепа за машинното гласуване, но с резерви към сегашния му модел, без да уточнят дали това означава реална подкрепа за предлаганите изменения.
След парламентарната пауза предстои да бъде разгледано и предложението за отнемане на охраната от НСО на лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС–НН Делян Пеевски. Ако промените в закона бъдат окончателно приети, държавна охрана ще има само председателят на Народното събрание. Тези текстове вече бяха одобрени единодушно на първо четене във вътрешната комисия, но не стигнаха до пленарната зала.
Очаква се депутатите да обсъдят и още един законопроект за НСО, внесен от ИТН, който предвижда възстановяване на правото хората от екипа на президента да ползват автомобили на службата – привилегия, отнета през октомври по инициатива на ДПС.
На дневен ред вероятно ще попадне и предложение на ДПС Министерският съвет да утвърди списък с основни хранителни продукти – като хляб, брашно, мляко, месо, яйца, риба, захар, плодове и зеленчуци – които да влязат в т.нар. потребителска кошница. За тях се предлага таван на надценката от максимум 20% по цялата верига – от производителя до крайния търговец.
Остава открит и въпросът с антикорупционната комисия. ДПС и ПП–ДБ настояват тя да бъде закрита, а в края на 2025 г. България загуби 10% от третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост заради непопълнения ѝ състав и липсата на доказателства, че механизмът за разследване на главния прокурор работи ефективно. Това накара и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да се обяви в подкрепа на закриването ѝ.
Въпреки че кабинетът „Желязков“ е в оставка, парламентарната активност продължава – внесени са общо 45 въпроса към министрите, които предстои да бъдат разгледани.
