Вашингтон засилва военния натиск върху Техеран, като същевременно оставя отворена вратата за дипломация, стига иранското ръководство да приеме пакет от строги условия. Според информация на ABC News, Пентагонът планира да разположи допълнителни изтребители и модерни системи за противоракетна отбрана в базите си в близост до Иран. Тези сили ще подсилят вече наличните 30 000 американски военнослужещи в региона, като се очаква до края на януари в Близкия изток да пристигне и поне една самолетоносачна ударна група.
Анализатори от „Eurasia Group“ предупреждават, че мащабното укрепване на американските позиции увеличава вероятността от директен военен удар срещу Иран – риск, който ще остане критично висок през първата половина на 2026 г.
Администрацията на президента Доналд Тръмп за първи път публично обсъди възможността за военна интервенция. В началото на януари Тръмп заяви, че САЩ са готови да се притекат на помощ на иранските демонстранти, ако режимът продължи насилственото потискане на протестите. Говорител на Белия дом потвърди, че думите на президента не са само реторика, а включват и потенциален военен отговор.
Въпреки напрежението, специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф обяви, че Вашингтон все още се надява на дипломатическо решение, но само при изпълнението на четири ключови условия:
Пълно спиране на обогатяването на уран;
Драстично намаляване на запасите от ракети;
Предаване на наличния ядрен материал;
Предоставяне на твърди международни гаранции.
Уиткоф подчерта, че иранската икономика е в критично състояние и компромисът е единственият начин страната да се върне в международната общност. „Алтернативата е лоша“, предупреди той, изразявайки същевременно подкрепа за иранския народ.
Изданието „The Wall Street Journal“ отбелязва, че върховният лидер аятолах Али Хаменей е изправен пред екзистенциален избор. Според бившия служител на разузнаването Норман Руле, единственият начин за стабилизиране на страната е облекчаването на санкциите, което обаче изисква пълно отстъпление от ядрената и ракетната програма на Техеран. Без подобни отстъпки иранският режим рискува неизбежни национални вълнения или външна намеса, която да доведе до смяна на властта.
Настоящата вълна от протести, предизвикана от икономическия колапс и срива на риала, се счита за най-сериозното предизвикателство пред Хаменей от началото на управлението му през 1989 г. По данни на правозащитни организации, броят на жертвите при потушаването на безредиците вече надхвърля 3000 души. Докато Техеран обвинява САЩ и Израел за дестабилизацията, анализаторите са на мнение, че без радикални реформи пропастта между населението и държавата ще остане непреодолима.
