След зрелищния военен удар, който обезглави управлението на Николас Мадуро във Венецуела, светът си задава въпроса: нанесли Доналд Тръмп окончателния удар върху международното право? В анализ за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер разглежда последиците от тази радикална смяна на режима.
Едва ли някой, освен лидери като Владимир Путин или Си Дзинпин, ще съжалява за Мадуро – диктаторът, който потопи страната си в хаос, фалшифицира изборите през 2024 г. и е разследван от ООН за престъпления срещу човечеството. Загубата на ключов съюзник на Кремъл в Латинска Америка, веднага след падането на Башар Асад в Сирия, несъмнено е добра новина за венецуелската опозиция и за стремежа към възстановяване на свободата в региона.
Въпреки това американската военна операция, колкото и дръзка да бе тя, директно нарушава Устава на ООН. За разлика от Джордж Буш през 2003 г., Тръмп заобиколи както Съвета за сигурност, така и разрешението на американския Конгрес. Тази нова регионална политика, вече наричана „Доктрината Донро“, легитимира смяната на режими чрез сила и връщането към ерата на имперските сфери на влияние.
Историята в Ирак, Либия и Афганистан напомня, че военният успех рядко води автоматично до демокрация; често резултатът е хаос и гражданска война. Тръмп обаче изглежда окуражен и обещава, че това е само началото. Новата национална отбранителна стратегия на САЩ поставя фокус върху Западното полукълбо, което повдига въпроса кой е следващият: Куба, Никарагуа, а защо не и Мексико или Гренландия?
Урокът от Венецуела е ясен за Русия и Китай: американският президент е готов да използва сила навсякъде, където интересите му са застрашени. Но този прецедент е „нож с две остриета“. Ако САЩ нахлуват в суверенни държави, за да залавят лидери, какво би спряло Китай да направи същото с Тайван или Русия – с лидерите в балтийските държави или Молдова? „След като границата бъде прекрачена, правилата, ограничаващи глобалния хаос, започват да се рушат“, предупреждава сенатор Марк Уорнър.
От друга страна, бивши украински служители критикуват европейската пасивност, посочвайки, че международното право е гъвкаво понятие за Европа, която критикува Тръмп за Мадуро, но години наред оставя Путин безнаказан. Светът след Студената война е окончателно мъртъв и силата отново е водещ фактор.
В този нов свят европейците остават безсилни зрители, вкопчени в разпадащи се институции. Бившият френски премиер Габриел Атал предупреждава, че ако демокрациите искат законът отново да възтържествува, те трябва да се върнат на пътя на силата. Защото справедливостта без сила е обречена на провал, точно както силата без справедливост води до тирания.
