Емоционалните последствия след успешно приключване на лечението на рак при децата често се проявяват дълго след физическото възстановяване. Ново израелско проучване показва, че както малките пациенти, така и техните родители изпитват сериозен психологически стрес повече от година след края на терапията, предава агенция ТПС.
Продължителната травма и нейните проявления
Изследването, проведено съвместно от университета „Бар-Илан“ и медицинския център „Шеба“, установява, че симптомите на посттравматичен стрес (ПТСР), тревожност и депресия остават широко разпространени. Учените подчертават, че травмата не е следствие от един изолиран инцидент, а резултат от системно излагане на страх, болезнени процедури и постоянна несигурност.
Глобален контекст и преживяемост
По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година близо 400 000 деца и юноши биват диагностицирани с онкологични заболявания. Въпреки че преживяемостта в богатите държави надхвърля 80%, емоционалният отпечатък остава дълбок, независимо от медицинския успех.
Ключови открития на учените
Ръководителят на екипа Мая Ярдени и нейните колеги анализират данни от 118 деца (на възраст 7–21 г.) и техните родители. Резултатите, публикувани в научното списание „Pediatric Research“, разкриват няколко важни аспекта:
Споделено преживяване: За разлика от други заболявания, тук страхът и липсата на контрол се преживяват синхронно от детето и родителите.
Субективно възприятие: Оценките на родителите за емоционалното състояние на децата често отразяват техния собствен стрес, а не реалното състояние на детето. Това означава, че нерешената травма у възрастните може да изкриви представата им за благополучието на техните наследници.
Препоръки за медицинската практика
Според изследователите медицинското проследяване не трябва да приключва с физическото оздравяване. Необходимо е въвеждането на дългосрочна психологическа грижа, която да включва:
Редовни психологически консултации за цялото семейство.
Семейна терапия и специализирани групи за подкрепа.
Фокус върху личното мнение на детето за неговото емоционално състояние.
В момента учените изследват дали специфична терапия, насочена директно към травмата на родителите, може да подобри психологическото здраве на цялото семейство в дългосрочен план.
