Откакто Румен Радев в обръщението си към нацията подаде оставка като президент, Пловдив заприлича на политически сафари парк. Не за идеи. Не за каузи. А за власт, позиции и пари. Миризмата на възможност стигна далеч и хиените излязоха от бърлогите – шумни, гладни и безсрамни.
Изведнъж бивши служебни министри от Пловдив се активираха като по команда. Сутрин, обед и вечер обикалят телевизионните студиа с едни и същи заучени фрази – кратки, кухи, самодоволни. Говорят като хора, които вече са си разпределили бъдещето, още преди народът изобщо да е разбрал, че му го подготвят.
Същите тези „нови спасители“ наперено се строяват пред президентството да „посрещат“ Радев, обградени със съмнителни персонажи от ъндърграунда – бизнесмени със сиви биографии и много ясни апетити. Те не идват за реформи. Идват за достъп. За първия ред. За камерите. За визитките. За входа към следващото разпределение.
В Пловдив вече се редят листи. Не по партийни структури, а по салфетки, кафенета и офиси. Говори се кой ще е министър, кой – зам.-министър, кой – шеф на агенция. Все едно изборите са приключили, а народът е просто досаден статист в предварително написан сценарий.
Залязващи партийки – от земеделски до „патриотични“ – изведнъж откриха любовта си към Радев. Вчера го плюеха, днес му пишат декларации и му се мазнят по телевизиите и социални мрежи. Не от убеждение. От глад. Глад за власт, за влияние, за спасителна сламка.
Това са хора, които не носят енергия – те я изсмукват. Не изграждат образи – те ги компрометират. Не правят промяна – те я подменят с фасада. Ако около Радев се съберат точно тези – пребоядисани дребни душички, за които политиката е бизнес, а държавата е хранилка – тогава няма да има ново начало. Ще има старо продължение.
Сега е моментът на истината. Не в думите. А в хората. Не в лозунгите. А в обкръжението. По него ще се разбере дали планът е за дълбока, дългосрочна промяна – или за бързо усвояване на власт с нова опаковка и стари апетити.
