Социалният живот в по-късните етапи от човешкия път се оформя в много по-голяма степен от натрупания житейски опит, отколкото от генетичната заложба. Поддържането на активна връзка с приятели, съседи и членове на общността може да бъде ключов фактор за предпазване на възрастните хора от депресия. Това сочат резултатите от ново мащабно проучване на австралийски учени, проведено сред двойки близнаци.
Екип от Центъра за здравословно стареене на мозъка (CHeBA) към Университета на Нов Южен Уелс е анализирал данни от над 560 близнаци на възраст 65 и повече години. Изследователският проект е продължил шест години с цел да се проследи как социалните взаимодействия се влияят от психичното и когнитивното състояние на индивида.
Един от най-значимите изводи е, че социалните контакти – включително приятелствата, семейните отношения и участието в обществени дейности – не са силно обусловени от ДНК. Това означава, че те са резултат от личния избор, индивидуалния опит и заобикалящата среда.
„Тъй като социалните връзки не са тясно определени от гените, те подлежат на промяна и подобрение по всяко време“, обяснява д-р Сурадж Самтани, експерт по социално здраве и научен ръководител на изследването. Резултатите са публикувани в престижното издание British Journal of Psychiatry.
Учените установяват директна зависимост: възрастните хора, които общуват по-често извън тесния семеен кръг, демонстрират значително по-малко симптоми на депресия. Тази тенденция се запазва устойчива през целия шестгодишен период на наблюдение.
Изследването на близнаци е особено ценно за науката, тъй като те споделят общ генетичен код и среда в ранното си детство. Различията в социалния им живот в по-късна възраст ясно показват кои фактори правят всеки индивид уникален и как активната социализация може да компенсира евентуални генетични предразположения към психични разстройства.
