След пълномащабното нахлуване в Украйна и последвалия разрив на икономическите връзки със Запада, Китай се утвърди като основен партньор на Русия. Макар през последните години търговията между двете страни да нарастваше с впечатляващи темпове, данните за 2025 година показват неочакван обрат. Ръстът бе заменен от спад, което поставя въпроса: какви са реалните перспективи пред руско-китайските икономически отношения?
През 2025 година обемът на двустранната търговия е намалял със седем процента, достигайки около 195 милиарда евро. Данните на китайските митници сочат, че основните причини за този регрес са поевтиняването на ключови руски експортни стоки, най-вече петрола и природния газ, както и сериозният спад в търсенето на китайски автомобили на руския пазар.
Статистиката за периода януари-ноември 2025 година е показателна: Пекин е платил на Москва с почти 20% по-малко за доставен петрол в сравнение със същия период на предходната година, въпреки че физическият обем на суровината е останал непроменен. Същевременно износът на китайски леки автомобили за Русия се е сринал близо 1,5 пъти в натурално изражение.
Според икономиста Лиам Пич, „безграничната дружба“, декларирана в официалните документи, постепенно достига своите предели. Преките инвестиции на Китай в Русия остават на ниски нива, а използването на юана в трансграничните плащания започва да намалява. Експертът отбелязва, че Русия очаква много повече, отколкото Китай е готов да предложи, тъй като Пекин се съобразява със западните санкции и собствените си икономически нужди.
Преди войната в Украйна основният търговски партньор на Москва беше Европейският съюз. Замяната му с Китай обаче не се оказа еквивалентна. Структурата на новите отношения е значително по-неизгодна за Русия:
Руският износ: Близо 80% се състоят от минерални суровини. Пекин няма интерес да купува руски продукти с висока добавена стойност.
Китайският износ: Почти две трети от стоките са високотехнологична продукция. За разлика от западните компании, китайските производители на автомобили не инвестират в местни заводи, а предпочитат да доставят готова продукция.
Тази асиметрия подчертава, че Москва зависи от Пекин много повече, отколкото обратното. Русия съставлява едва четири процента от общата външна търговия на Китай, което я прави „партньор втора категория“ в очите на Пекин.
Прекомерната зависимост от единствен партньор крие сериозни опасности. Анализатори предупреждават, че евентуално забавяне на китайската икономика би се отразило директно върху руския БВП. Освен това, макар Китай засега да не „извива ръцете“ на своя младши партньор, преговорите стават все по-трудни.
В настоящата ситуация Русия изглежда попаднала в икономически капан. Пътят на изток показва своите ограничения, а връщането към западните пазари е блокирано от санкции и заемането на освободените ниши от нови доставчици.
