Днес, 27 януари, православната църква отбелязва едно от най-тържествените събития в своята история – пренасянето на светите мощи на свети Йоан Златоуст през 438 година. Макар паметта на великия цариградски архиепископ да се почита на 13 ноември и на 30 януари (заедно със свети Василий Велики и свети Григорий Богослов), днешният празник е посветен на неговото символично и физическо завръщане в Константинопол.
Свети Йоан завършва земния си път в изгнание, в далечното арменско селище Комана. Причината за неговото заточение е непоколебимият му дух – той не се страхува да изобличава пороците на императрица Евдоксия и на висшата аристокрация. Въпреки че физическите му сили се изчерпват по време на мъчителните преходи, пламенният защитник на вярата остава верен на Христа до последен дъх, умирайки на Кръстовден през 407 година.
Три десетилетия по-късно, под въздействието на вдъхновеното слово на архиепископ Прокъл, паметта за великия проповедник е напълно възстановена. По настояване на християните в столицата, император Теодосий Младши – син на същата Евдоксия, която го е прокудила – разпорежда мощите на светеца да бъдат върнати в Цариград.
Завръщането се превръща в истински триумф на правдата. Многохилядно множество, начело с клира и самия император, посреща раклата със светинята. Легендите разказват, че по време на шествието множество болни, докоснали се до мощите, получили изцеление. Светите останки са положени с почести в храма „Свети апостоли“.
Историята на тези мощи е също толкова драматична, колкото и самият живот на светеца. През 1204 г., по време на Четвъртия кръстоносен поход, те са отнесени на запад. Едва осем века по-късно, през 2004 г., папа Йоан Павел Втори връща част от тях на Вселенската патриаршия. Днес те се съхраняват в патриаршеския храм „Свети Георги“ в Истанбул (Фенер), където продължават да бъдат обект на поклонение за вярващите от цял свят.
