България категорично настоява защитните клаузи да станат неразделна част от всички бъдещи споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор. Тази позиция бе представена от заместник-министър д-р Лозана Василева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел.
Основната цел на предложението е да се осигури механизъм за временно спиране на търговските преференции, ако се установи заплаха за европейското производство, породена от прекомерен внос от трети страни.
Д-р Василева подкрепи инициативата на Полша за предприемане на спешни действия в защита на най-уязвимите селскостопански браншове. Тя подчерта, че е от съществено значение прилагането на единни стандарти и изисквания както за стоките, произведени в рамките на ЕС, така и за вносните продукти. Според нея защитните механизми трябва да обхващат не само новите, но и вече договорените търговски облекчения.
България предложи и извършването на цялостен анализ на всички текущи и планирани търговски отстъпки. Целта е да се оцени тяхното кумулативно въздействие върху рентабилността на европейското земеделие. Друг ключов акцент в изказването бе необходимостта от създаване на специален фонд, който да компенсира загубите на фермерите, произтичащи от либерализацията на пазарите.
Българската страна изрази солидарност с австрийския документ относно тежкия икономически натиск върху земеделците. В тази връзка се настоява за серия от мерки, включително:
Временно преустановяване на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за изкуствените торове.
По-висока прозрачност и строг мониторинг на пазара на торове.
Временно спиране на специфичните антидъмпингови мита в интерес на Съюза.
По отношение на Стратегията на ЕС за биоикономика, България даде положителна оценка, но призова за облекчаване на регулаторната рамка и по-лесен достъп до финансиране. Д-р Василева подчерта, че производителите трябва да получават справедлив дял от добавената стойност, без това да води до нова административна тежест.
В края на заседанието бе обсъден и новият регламент за биологичното производство. България подкрепя промените, които целят намаляване на бюрокрацията и повишаване на конкурентоспособността на сектора. Очаква се ясният график за приемане на правилата до края на 2026 г. да внесе предвидимост и да стимулира инвестиционните решения на биопроизводителите и преработвателите.
