Днес, 31 януари, отбелязваме годишнината от рождението на една от най-емблематичните личности в българската история — пророчицата Ванга. Родена през 1911 г. в Струмица, Вангелия Гущерова остава в паметта на милиони като жената, посветила живота си на хората и на мистериозния дар, променил съдбата ѝ.
Животът на Ванга е белязан от сурови изпитания. Когато е едва на 12 години, тя попада в центъра на опустошителна буря, която я ослепява. Според нейните близки именно този съдбовен момент отваря „вътрешното ѝ зрение“ – способността да предвижда бъдещи събития и да лекува.
През годините Ванга превръща малката си къща в Петрич и местността Рупите в убежище за хиляди нуждаещи се. Тя описва Рупите като място с необикновена енергия, където е приемала както обикновени хора, така и световни лидери и учени.
Баба Ванга винаги е подчертавала, че способностите ѝ не са нейна заслуга, а „идат отгоре“. Тя не е търсила канонизиране, а се е възприемала като посредник, предаващ уроци по доброта, милосърдие и духовна чистота. Пророчицата вярваше, че въпреки предопределеността на съдбата, човекът може да я понесе с достойнство чрез силата на вярата и любовта.
След нейната смърт през 1996 г. храмът „Света Петка Българска“ в Рупите, издигнат по нейна инициатива, се превърна в духовно средище и паметник на нейната признателност към хората.
В ерата на социалните мрежи интересът към Ванга често се използва за генериране на фалшиви новини. Важно е да се прави строго разграничение между документираните факти и съвременните спекулации. Много от актуалните „предсказания“ за контакт с извънземни, изкуствен интелект или глобални конфликти през 2026 г. нямат никаква историческа основа.
Често се приписват неверни цитати на Ванга, които целят единствено интернет трафик. Историите за апокалиптични събития или конкретни дати за природни катастрофи са класифицирани като подвеждащи от изследователите на нейния живот. Истинското наследство на Ванга се крие в нейните призиви за човечност, а не в сензационните заглавия на жълтата преса.
