Продължителното седене не е полезно нито за тялото, нито за психиката. Оказва се обаче, че не всяко „заседяване“ влияе еднакво зле на мозъка. Според мащабен преглед на 85 научни изследвания е от съществено значение какво правим, докато седим. Анализът е публикуван в списание Journal of Alzheimer’s Disease.
Учените правят ясно разграничение между активно и пасивно седене. Активното включва занимания като четене, игра на карти или работа на компютър, докато пасивното се свързва основно с продължително гледане на телевизия или безцелно скролване в социалните мрежи.
„Активното седене може дори да има положителен ефект върху здравето на мозъка“, посочват авторите на изследването. Причината е, че при подобни дейности умът остава ангажиран, докато при пасивното седене както умствената, така и физическата активност са сведени до минимум.
Данните показват, че общото време, прекарано в седнало положение, има връзка с когнитивното здраве, но в повечето случаи не се отчита естеството на самото занимание. А тъй като много хора прекарват по няколко часа дневно на стол, именно това как използват това време се оказва ключово. Дори малки промени – например изборът да прочетем книга вместо да гледаме телевизия – могат да имат дългосрочен положителен ефект върху мозъка с напредването на възрастта.
Физическата активност остава изключително важна за умственото здраве, но учените подчертават, че и в покой мозъкът трябва да бъде стимулиран. Редица изследвания сочат, че активните занимания в седнало положение са свързани с по-добри когнитивни резултати – по-добро планиране, ориентация, концентрация и памет.
За разлика от това, пасивното седене по-често се асоциира с по-слабо умствено представяне и дори с повишен риск от деменция. Макар ефектите да не са драматични, те са достатъчно значими, за да бъдат взети предвид при бъдещи здравни препоръки.
Специалистите съветват да си правим редовни кратки паузи, в които да се раздвижим и да „събудим“ ума си. Изследването разглежда обичайни ежедневни дейности, а не специализирани програми за мозъчна стимулация, което го прави особено приложимо в реалния живот.
Препоръчват се занимания като четене на книги и статии, решаване на кръстословици и пъзели, настолни игри, учене на нови умения, писане, рисуване, работа на компютър, както и слушане или гледане на съдържание, което изисква внимание и размисъл. Всички тези дейности ангажират мозъка и подпомагат дългосрочното когнитивно здраве.
Експертите обръщат внимание и на влиянието на социалните мрежи. Все по-често хората попадат в капана на т.нар. „дум скролване“ – непрекъснато прелистване на тревожни или безсмислени новини, което води до умствено изтощение, спад в концентрацията и дори повишен риск от депресивни състояния, отбелязва Puls.bg.
За да се противодейства на този ефект, е полезно да се поставят ясни граници за времето пред екрана. Специалистите препоръчват ограничаване на известията, изтриване на приложения, които най-често водят до безцелно скролване, и определяне на конкретни часове за проверка на новини и социални мрежи.
Добра практика е и редовното правене на кратки паузи за движение, както и включването на повече смислени и ангажиращи дейности в ежедневието. Когато пасивното потребление бъде заменено с активни занимания, умът става по-спокоен, по-фокусиран и по-устойчив в дългосрочен план.
