Съдържание
Яйцата съдържат няколко силно алергенни протеина, които се намират основно в белтъка. Сред най-честите са овомукоид (Gal d 1), овалбумин (Gal d 2), овотрансферин (Gal d 3) и лизозим (Gal d 4). Част от тези алергени са устойчиви на термична обработка, което означава, че могат да предизвикат алергична реакция както при консумация на сурови, така и на добре сготвени яйца. Жълтъкът също съдържа алергенни вещества, но те по-рядко водят до тежки симптоми.
При децата алергията към яйца обикновено се проявява още в ранна възраст, като в значителна част от случаите отзвучава спонтанно до училищна възраст. При възрастните тя е по-рядка и често е свързана с т.нар. кръстосана реактивност – явление, при което имунната система реагира на различни вещества със сходна молекулярна структура като на един и същ алерген. Пример за това е синдромът „птица–яйце“, при който се наблюдава свръхчувствителност към перушина и яйца.
Каква е ролята на чревния микробиом?
Хранителният режим е ключов фактор, който влияе върху състава на чревния микробиом и оттам – върху имунната система, посочва Puls.bg. Периоди на въздържание от животински продукти, каквито са постите, могат да доведат до промени в бактериалния баланс и метаболитната активност на червата. Теоретично това би могло да наруши защитната функция на чревната лигавица и да промени начина, по който организмът реагира на определени храни.
Съществуват научни данни, че нарушенията в чревната микробиота са свързани с развитието на алергии. Въпреки това, пряката връзка между микробиомните промени по време на пости и повишения риск от алергия към яйца все още не е категорично доказана и остава в сферата на научните хипотези.
Какви са симптомите на хранителна алергия?
При някои хора първата консумация на яйца след период на въздържание преминава без оплаквания, докато при други могат да се появят остри алергични реакции. Симптомите включват кожни обриви, сърбеж, ангиоедем, коремна болка, гадене, повръщане и дихателни затруднения. В редки случаи е възможно развитие на анафилаксия – състояние, което изисква незабавна медицинска намеса.
Интересното е, че подобни реакции понякога се наблюдават и при хора без предходна история на хранителни алергии, което поставя въпроса за временно нарушена имунна толерантност.
Възможни причини за реакции след пости
Сред възможните обяснения специалистите посочват:
-
Прием на голямо количество наведнъж – след продължително въздържание организмът може да реагира по-силно на висока доза яйчни протеини;
-
Различен начин на приготвяне – по-слабо термично обработените яйца съдържат по-активни алергени;
-
Психосоматични фактори – тревожност, очакване на дискомфорт или внушение, свързано с консумацията на „тежка храна“, също могат да предизвикат оплаквания, които не са резултат от истинска алергия.
Как се поставя диагнозата?
Диагностицирането на хранителна алергия изисква внимателна оценка на симптомите и изключване на други възможни причини. Златният стандарт за потвърждаване на алергия е пероралният провокационен тест, който се провежда под строг медицински контрол. Допълнителни методи включват кожно-алергични тестове и изследване на специфични IgE антитела.
При доказана алергия към яйца основният подход е стриктно избягване на яйчни продукти и повишено внимание към скритото им присъствие в преработени храни. В някои случаи може да се обсъди и десенсибилизация – постепенно въвеждане на минимални количества от алергена с цел изграждане на толерантност, което задължително трябва да се извършва под лекарски контрол.
