Редовното общуване и грижата за внуците могат да играят ключова роля в предпазването на възрастните хора от когнитивен упадък. Ново проучване, публикувано от Американската психологическа асоциация, установява, че дейности като помощ с домашните, приготвяне на храна или разходки в парка допринасят за по-добра вербална флуентност и по-устойчива епизодична памет (способността за съхраняване на лични преживявания).
Според Флавия Керекеш от Университета в Тилбург, Нидерландия, най-изненадващото откритие е, че самият факт на ангажираност с внуците има по-голямо значение за когнитивното здраве, отколкото честотата или конкретният вид дейност. Изследването е обхванало близо 3000 души на средна възраст 67 години, проследени в продължение на шест години (2016–2022).
Проучването разкрива любопитни разлики в начина, по който грижата влияе на мъжете и жените. Макар и двата пола да показват по-високи когнитивни нива при започване на грижите, ползите се запазват по-дълго при жените.
При бабите: Спадът в паметта и вербалните умения е значително по-бавен в сравнение с жените, които не се грижат за внуци. Изследователите обясняват това с по-интензивното емоционално и физическо общуване.
При дядовците: Първоначалното ниво на умения е по-високо при ангажираните, но скоростта на последващия когнитивен спад остава същата, както при тези без внуци. Обикновено дядовците се включват предимно в развлекателни дейности, което може да е причина за по-слабия дългосрочен ефект.
Авторите на проучването подчертават, че ефектът зависи силно от мотивацията. Полагането на грижи по собствено желание в подкрепяща семейна среда действа като стимул за мозъка. Обратно, ако грижата се възприема като тежко бреме или е наложена под натиск в стресова среда, тя може да няма същия положителен ефект.
