Звучи почти невероятно, но според диетолози е напълно възможно да се отслабва, без да се гладува – стига храната да е правилно подбрана спрямо индивидуалните нужди на организма. Именно върху тази идея стъпва т.нар. волуметрична диета – хранителен режим, който залага на намаляване на калориите не чрез броене на порции, а чрез избор на храни с голям обем и ниска енергийна плътност.
Основният принцип е прост: да консумираме повече зеленчуци, плодове, постни меса и нискомаслени млечни продукти, които засищат за по-дълго време, без да носят излишни калории. Така организмът получава достатъчно храна, а общият калориен прием естествено намалява.
Един от най-изявените поддръжници на този подход е американският професор по хранителни науки Барбара Ролс. Тя разделя храните в четири основни групи според ролята им в отслабването.
Първата група включва храни, които могат да се консумират свободно – плодове като банани, ябълки и грейпфрут, зеленчуци без нишесте (моркови, броколи, цвекло), нискомаслени млечни продукти, супи и бульони. Според изследванията на проф. Ролс тези храни активират рецепторите за разтягане на стомаха и изпращат сигнал до мозъка, че тялото е сито, което води до по-нисък калориен прием.
Втората група обхваща храни, които са допустими, но в умерени количества – варива като леща, нахут и боб, кафяв ориз, царевица, картофи, тиква, както и пуешко, пилешко и говеждо месо.
Третата група включва по-калорични продукти като мазни меса и риба, високомаслени млечни продукти (сирене, кисело мляко, сладолед), паста и ориз. Макар да съдържат ценни хранителни вещества, те трябва да се консумират рядко.
Четвъртата група е тази на т.нар. забранени храни – сладкиши, тестени изделия от бяло брашно, олио, масло, както и ядки и семена. Въпреки че обикновено се считат за полезни, при волуметричната диета те се ограничават заради високата си калорийна плътност.
„Предимството на този режим е, че не бива да се страхуваме от обема на храната, стига тя да е здравословна и нискокалорична“, коментира пред Daily Mail британският диетолог Федерика Амати. По думите ѝ проблемът на повечето класически диети е, че се фокусират върху намаляване на порциите, вместо върху качеството и състава на храната. Това често води до забавяне на метаболизма, засилване на глада и чувство на умора.
„Психологически строгите диети са трудни за поддържане. Хората се чувстват лишени, а храната се превръща във враг, което нерядко води до цикли на ограничаване и последващо преяждане“, допълва Амати. Според нея диети, които се противопоставят на биологията на организма, рядко дават дългосрочни резултати.
Подобно мнение споделя и специалистът по обществено здраве Ема Дербишир. Тя посочва, че обемното хранене увеличава приема на фибри – ключов фактор за доброто храносмилане, стабилните нива на кръвната захар и по-добрата енергия през деня.
Експертите съветват да започваме деня с овесена каша вместо с гранола, а бисквитите и чипса да заменяме с пуканки. За обяд д-р Амати препоръчва голяма салата с пилешко месо или риба вместо готови сандвичи. Така, без сериозни усилия, можем да намалим дневния си прием с над 250 калории.
„Гледайте на зеленчуците и пълнозърнестите храни като на основно ястие, а не като гарнитура. Ситостта зависи не само от калориите, но и от обема на храната“, подчертава диетоложката.
Въпреки многото си предимства, волуметричната диета има и недостатъци. Тя не прави разлика между полезни и вредни мазнини и не е подходяща за хора с чувствителна храносмилателна система заради високото съдържание на фибри. Въпреки това е призната за една от добрите диети на 2022 г., а интересът към нея продължава да расте.
