На 3 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. В народния календар денят е познат като Зимен Симеоновден и е свързан с множество вярвания и обреди.
Празникът се почита особено от бременните жени, младите невести и майките, защото се смята за закрилник на рода и децата. По стара традиция хората гадаят какъв ще бъде приплодът през годината – според това какъв човек първи ще влезе в дома: ако е мъж – ще се раждат мъжки животни, ако е жена – женски.
Зимният Симеоновден се смята и за един от най-опасните дни в годината. На много места е известен като Симеон Бележник, защото „белязва“ хората с рани и нещастия. Затова поверието гласи, че не бива да се пипат остри предмети, да се реже, шие или цепи дърва.
Денят е и част от т.нар. Вълчи празници, които обхващат 1, 2 и 3 февруари. Трети февруари е последният от тях и тогава строго се спазват забрани:
– не се работи с вълна
– не се пере, не се преде, не се тъче
– не се изхвърля пепел и смет навън
Всичко това се прави, за да не се „разсърдят“ вълците и да не нападат стадата.
Традицията повелява още на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от дома, за да не „излезе берекетът“.
Имен ден празнуват:
Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симчо, Симча, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника.