От 1 февруари България официално е част от еврозоната. Леевете вече са на път да изчезнат, БНБ обменя валутата безсрочно, а над 75% от старите банкноти вече са изтеглени от обращение. На теория – успех. На практика обаче всеки човек усеща, че това не е просто смяна на банкноти, а потенциален ценови шок.
Двойното обозначение на цените ще продължи до 8 август, но дотогава потребителите са оставени да се оправят сами. Контролът върху цените е символичен – НАП е извършила над 6000 проверки, наложила глоби за над 192 хил. евро, но само за седмица са регистрирани 12 опита за плащане с фалшиви банкноти. Очевидно системата е далеч от това да защити гражданите в реално време.
Паралелно с това инфлацията вече удря хората директно. Февруарската предварителна оценка на НСИ показва месечно повишение от 0,7% и годишно от 3,6%. Но зад тези цифри стоят конкретни удари по бюджета на семействата: ветеринарните услуги скочиха с над 25%, застрахователните и финансовите услуги поскъпнаха, включително „Гражданска отговорност“, а ресторантите и хотелите вече са с 1,6% по-скъпи на месечна база и 9% на годишна.
Флаш инфлацията на НСИ дава предварителна картина, но не решава проблема. Евровото въвеждане е скъпо за джоба на хората, а проверките и глоби едва ли ще компенсират реалното поскъпване на стоки и услуги. Преходът към еврото не е просто формалност – той вече носи реални последствия за потребителите.
Докато официалната инфлация ще бъде обявена на 16 февруари, реалността е ясна: властта може да говори за „успешно въвеждане“ и контрол върху цените, но обикновените граждани вече плащат цената на еврозоната. Това е моментът да се поставят въпросите: кой всъщност печели от еврото и кой ще понася тежестта на прехода?
