Благодарение на иновативни „миниатюрни носове“, отгледани в лабораторна среда, научната общност започва да разплита загадката защо баналната инфекция протича по коренно различен начин при отделните индивиди. Всяка зима сценарият е познат: хрема, зачервено гърло и натрапчива умора. Зад тези симптоми обаче често се крие истинска биологична лотария.
Екипът на професор Елън Фоксман от Йейлския университет публикува проучване в изданието „Cell Press Blue“, което очертава различните типове имунен отговор. За целта учените са създали миниатюрни модели (органоиди) на човешки нос. Тези структури пресъздават с изключителна точност клетъчната среда на носната лигавица – първата защитна бариера на организма срещу респираторните вируси.
Чрез технологията за едноклетъчно РНК-секвениране изследователите са проследили инфекцията клетка по клетка. Резултатите показват, че при оптимален имунен отговор риновирусът успява да порази едва 1% от клетките, а симптомите отшумяват бързо.
Тайната на високата устойчивост се крие в интерфероните – протеини, които служат като имунни посредници. Когато тези сигнали бъдат блокирани изкуствено, картината става тревожна:
Инфектират се над 30% от клетките;
Нивата на възпалителните цитокини излизат извън контрол;
Секрецията на слуз нараства драстично.
В тези случаи управлението поема протеинът NF-κB, който действа като молекулярен „диригент“, предизвиквайки прекомерна и опасна реакция. Това обяснява защо при хора с генетични дефекти в производството на интерферони обикновената настинка може да прерасне в тежък дихателен дистрес.
Откритията вдъхват нов живот на забравени медикаменти. Експерименталната молекула рупинтривир, която по-рано се считаше за неуспешна, показва завидни резултати в лабораторните модели, успявайки да овладее „имунната буря“.
Основното предизвикателство пред медицината остава фината настройка на имунния отговор. Пълното блокиране на регулатори като NF-κB е рисковано – учените го сравняват с изключване на тока в цялата къща, за да се угаси само една лампа.
Обикновената настинка остава парадокс, но благодарение на тези „изкуствени носове“ вече разбираме по-добре микровойната в лигавиците си. Разликата между лекото подсмърчане и хоспитализацията понякога се решава на нивото на едва няколко молекули.
