През май 2018 г. българският алпинист Боян Петров тръгна на поредната си експедиция – към връх Шиша Пангма, и за съжаление остана завинаги на 45 години. Днес той щеше да навърши 53 години.
„Когато стъпиш горе, над теб е само небето“, казваше приживе Боян. Той покори десет от осемхилядниците в света, без кислород и без помощта на шерпи. Напук на онкологично заболяване и диабет, Петров продължаваше да катери връх след връх. Животът му бе изпълнен с изпитания – оцеля и при тежка катастрофа в Кресненското дефиле, след което се върна към тренировките с още по-голяма решимост.
„Пиерони-непирони, аз искам върхове“, казваше Боян. И върховете сякаш го искаха. Последните му следи останаха под Шиша Пангма на 6 май 2018 г. Мащабната международна операция по издирването му обедини усилията на България, Китай и Непал за 11 дни, но завърши без резултат. Така планината го прибра завинаги.
Дъщеря му Тея споделя спомени за последните им разговори:
„Изпращах му мотивиращи съобщения, защото правеше нещо толкова екстремно и недостижимо. А той винаги питаше за мен – как съм, какво съм правила. Всяко лято ходехме на море с приятели на баща ми и живеехме на плажа по няколко седмици. Това са ми най-хубавите спомени. Ние с баща ми бяхме изследователи, но се занимавахме с различни теми. Днес правя същото като него.“
Всяка година през февруари Тея плува в ледените води на Женевското езеро в памет на баща си – ритуал, с който почита живота и духа на Боян Петров.
Боян остава символ на смелост, издръжливост и непреклонна страст към планината, вдъхновявайки поколения българи да преследват мечтите си, независимо от трудностите.
