Липсата на официална информация по случая „Петрохан“ не ме изненадва. Разследващите са изправени пред изключително тежко престъпление – такова, каквото не си спомням да е имало от години. Напълно възможно е още на този етап те да разполагат с резултатите от аутопсиите, тъй като е от ключово значение да се установи дали трите жертви са били застреляни с едно и също оръжие. Също толкова важно е да се изясни и дали използваното оръжие е било законно, предвид информацията, че всички участници са притежавали оръжие с разрешително.
Това заяви бившият градски прокурор на София Николай Кокинов в студиото на предаването Офанзива с Любо Огнянов по NOVA NEWS, коментирайки тройното убийство в хижа Петрохан.
На въпрос дали издирваният Ивайло Калушев би могъл да се укрие – например в пещера – Кокинов отбеляза, че подобен сценарий е трудно осъществим. „Колко време можеш да се криеш в пещера? Месеци по-късно все някой ще те забележи. Човек, който се укрива, очевидно има какво да крие. По логиката на беглеца е по-вероятно той вече да е напуснал страната“, посочи той.
В същото време Кокинов подчерта, че напускането на България с деца е изключително трудно, освен ако човекът няма сериозна предварителна подготовка. Коментарът му беше във връзка с информацията, че заедно с Калушев може да се намират 15-годишно момче и още един млад мъж.
Бившият градски прокурор обясни още, че МВР разполага с куршумотека, която позволява сравнително бързо да се установи от кое оръжие е стреляно и кой е стрелецът. „При издаването на разрешително за оръжие всяка цев се прострелва, а следата се съхранява и е уникална. Това означава, че престъпления, извършени със законно притежавано оръжие, могат да бъдат сравнително лесно разкрити чрез компютърна обработка. Предполагам, че МВР вече разполага с подобна информация“, каза Кокинов.
По думите му е много вероятно вече да са анализирани и разпечатките от мобилните телефони – както на жертвите, така и на издирваните лица. „Това са едни от най-важните анализи. От тях може да се проследи дали хората са били заедно, кога са се разделили и какви са били последните им контакти. Дори да не са използвали активно телефоните си, GPS-данните на устройствата могат да дадат ценна информация“, допълни той.
Кокинов коментира и споразумението между Министерство на околната среда и водите и сдружението Национална агенция за контрол на защитените територии.
„Очевидно това споразумение е факт и на практика легитимира въпросната организация като нещо, наподобяващо държавен орган, макар тя да не разполага с такива законови правомощия. По този начин тя се представя пред трети лица едва ли не като част от държавната власт – и според мен именно това е била целта. Съмнявам се, че е нормално НПО да носи името „Национална агенция“. От адвокатската ми практика знам, че Търговският регистър обикновено е изключително стриктен към подобни наименования и ги връща. Как точно това е било допуснато – не мога да кажа. Най-малкото е странно“, заключи Кокинов.
