Кога антибиотиците са наистина необходими и защо толкова често се използват неправилно? Темата за антибиотичната резистентност става все по-актуална, а последиците от неразумната употреба на тези лекарства застрашават ефективността им в съвременната медицина.
Педиатърът д-р Бояна Петкова обръща внимание, че една от най-сериозните грешки през годините е била масовото самопредписване на антибиотици. Въвеждането на електронната рецепта значително е ограничило тази практика, тъй като антибиотиците вече не могат да се закупят свободно от аптеките. Това е важна стъпка в правилната посока, защото в продължение на години много хора са прибягвали до антибиотик още при първи симптоми като болки в гърлото или неразположение.
Въпреки това проблемите не са изчезнали. Честа грешка остава изписването на антибиотици без доказателства за бактериална инфекция. В много случаи лечение започва „за всеки случай“ или защото температурата продължава няколко дни. Според д-р Петкова продължителният фебрилитет сам по себе си не е показание за антибиотик. Вирусните инфекции също могат да причинят висока температура, която да се задържи пет, а понякога и до 10–14 дни.
Експертът подчертава, че преди започване на антибиотично лечение трябва да се използват наличните диагностични средства, най-вече кръвни изследвания, които помагат да се разграничи вирусна от бактериална инфекция. Само на база клинична картина „на око“ в повечето случаи не може да се постави точна диагноза.
По отношение на антибиограмите д-р Петкова уточнява, че те не са задължителни за всяко антибиотично лечение, особено в извънболничната помощ. В редица европейски държави, включително Германия, антибиограмите се използват основно при хоспитализирани пациенти. В амбулаторната практика лекарите се ръководят от ясно разписани терапевтични ръководства, които определят антибиотиците от първа, втора и трета линия според конкретната диагноза.
Особено внимание се обръща на лечението на стрептококовите инфекции. Бета-хемолитичният стрептокок от група А, причинител на скарлатина, изисква задължително антибиотично лечение. В тези случаи пеницилиновите антибиотици остават златен стандарт. Въпреки това често се изписват широкоспектърни препарати, които са по-удобни за прием, но не са оптималният избор. Това, според специалистите, допринася за развитието на резистентност.
На фона на огромното количество противоречива информация д-р Петкова отправя ясен призив към пациентите и родителите. Около 80–85 процента от инфекциите през есенно-зимния сезон са вирусни и не се повлияват от антибиотици. Тези лекарства действат единствено върху бактерии, тъй като вирусите нямат клетъчна мембрана и собствен метаболизъм – основните „мишени“ на антибиотичното действие.
Често срещана грешка е лечението на вирусни заболявания с антибиотици, включително при състояния, които наподобяват бактериална инфекция. Пример за това е инфекциозната мононуклеоза, причинена от вируса Epstein-Barr, която често се бърка с бактериална ангина заради налепите по сливиците и увеличените лимфни възли.
Според специалиста антибиотиците не са „лоши“ лекарства – напротив, те спасяват животи от десетилетия. Истинската опасност идва от неправилната им употреба. Не човешкото тяло става резистентно, а бактериите. Ако този процес продължи, медицината рискува да се върне към предантибиотичната ера, в която дори елементарни инфекции могат да бъдат животозастрашаващи.
Затова антибиотиците трябва да се използват разумно и само когато са действително необходими – не само за да се предпазим като пациенти, но и за да съхраним едни от най-важните терапевтични възможности на съвременната медицина.
