Министерството на регионалното развитие и благоустройството въвежда нов платен регистър, в който ще се вписват професионалните домоуправители, известни още като „вход мениджъри“. Така ведомството на практика създава нова административна такса за дейност, която досега не е била обект на подобно облагане.
С одобрени от правителството промени в Наредба №14 МРРБ получава право да събира такси за вписване на фирмите, които упражняват професионално управление на етажна собственост. Определената цена за първоначална регистрация е 80 евро, а за всяка промяна в обстоятелствата – 49 евро. Освен това регистрацията ще трябва да се подновява на всеки пет години, отново срещу такса, равна на първоначалната.
Оказва се обаче, че това е значително „олекотен“ вариант на първоначалните намерения на министерството. В ранния проект на наредбата таксите са били многократно по-високи – 3500 лева за регистрация на фирма и 700 лева за вписване на промяна в данните. При над 300 компании, които в момента извършват подобна дейност, това би донесло на държавата около 1 млн. лева само от първоначалното вписване.
По закон държавните институции нямат право да формират печалба от административни услуги – таксите трябва да покриват единствено реалните разходи. В противен случай те се превръщат в скрит данък. Любопитното е, че както при първоначално предложените 3500 лева, така и при сегашните 80 евро, МРРБ твърди, че стриктно спазва принципа на разходопокривност.
Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет обаче е дала категорично отрицателно становище по първоначалните тарифи, като е посочила, че те не отговарят на методиката за разходоориентирано определяне на таксите.
Според изчисленията на самото МРРБ едно вписване отнема осем работни часа, ангажира между седем и осем служители и струва около 1035 лева. В същото време реалната дейност се свежда до приемане и обработка на три документа – заявление, платежно нареждане и декларация с данни за фирмата.
В обосновката се твърди още, че се очаква поне 350 фирми да кандидатстват за регистрация, което щяло да натовари значително администрацията и дори да наложи назначаването на допълнителен персонал. Към разходите за заплати са добавени и средства за материали, външни услуги, техника, телефонни и пощенски услуги, командировки, софтуерни лицензи, електронни подписи и дори наемане на външна фирма за поддръжка на регистъра.
Особено оспорвана е била и таксата от 700 лева за вписване на промени, които в повечето случаи представляват елементарни корекции – адрес, управител, собственик или идентификационни данни на фирмата.
В становището си експертите от Министерския съвет предупреждават, че подобни тарифи биха могли да откажат част от професионалните домоуправители от пазара, а останалите просто ще прехвърлят разходите върху гражданите – етажните собствености. Това в крайна сметка е наложило сериозна ревизия и драстично намаляване на таксите, отбелязва изданието „Сега“.
След промените цените са сведени до 80 евро за първоначална регистрация (72 евро при електронно подаване), 49 евро за промяна в данните (44,10 евро онлайн) и ново вписване след пет години срещу същата сума.
Паралелно с регистъра на професионалните домоуправители ще бъде създаден и регистър на домсъветите – за сградите, които не ползват услугите на външни управители, какъвто е масовият случай. За този регистър засега не се предвиждат такси.
Идеята за публичен регистър на професионалните домоуправители по принцип не е лишена от смисъл – тя би дала яснота на гражданите кои фирми работят легитимно. Остава обаче открит въпросът какъв реален контрол ще упражнява МРРБ след самото вписване.
