По принцип е невъзможно регистрирането на дружество като НАКЗТ с подобно наименование, което най-вероятно е причината да бъде назначена проверка. Това заяви бившият градски прокурор на София Николай Кокинов в предаването „Още от деня“ по БНТ по случая „Петрохан“.
„Това е безспорна трагедия и искам да изразя съболезнованията си към близките на загиналите“, подчерта Кокинов. Припомняме, че на 2 февруари бяха открити телата на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев край опожарената хижа „Петрохан“. Седмица по-късно, в кемпер в района на връх Околчица, бяха намерени мъртви собственикът на хижата Ивайло Калушев, 22-годишният Николай Златков и 15-годишно дете.
На въпрос защо МВР е издало разрешение за притежание на 16 огнестрелни оръжия на Ивайло Иванов, Кокинов коментира, че не вижда логична причина за подобно решение. По думите му толкова голям брой оръжия обикновено се притежават или от колекционери, или поради професионална необходимост, каквито обстоятелства в случая не са налице. Той уточни, че формално законът може и да е спазен, но проверката трябва да изясни мотивите за издаването на тези разрешителни.
Относно споразумението между НАКЗТ и МОСВ, Кокинов заяви, че документът не е бил представян публично. „Никой в България не го е виждал – обясняват ни се само отделни твърдения“, посочи той и допълни, че очевидно починалите са били представени на съответния министър от трето лице, за да бъде подписано въпросното съглашение. Според него постепенно се очертава картина, в която замесените лица са имали определени контакти в обществото.
По повод твърденията, че ДАНС не е била замесена, както и за сигнала за злоупотреба с дете, Кокинов коментира, че не е ясно коя институция е извършвала проверката. Според него е напълно логично служба за национална сигурност да се заинтересува от група мъже, пребиваващи в гората и разполагащи с множество оръжия.
Той добави, че е имало сигнал за дете, държано против волята му от бабата и дядото, но впоследствие родителите са поискали оттегляне на жалбата. „Когато родителите се откажат от сигнала, възможностите на институциите са силно ограничени“, поясни Кокинов.
По думите му е обезпокоително, че 15-годишно момче е било изолирано от нормалната учебна среда и изпратено да усвоява т.нар. рейнджърски умения. Той изрази мнение, че семействата са проявили безотговорност, но постави и въпроса защо училището не е потърсило информация за отсъствието на детето.
Относно ролята на Ивайло Калушев и дали е ръководил секта или е оказвал съдействие на службите, Кокинов заяви, че вероятно истината е някъде по средата. По думите му в определени случаи групата е помагала на институциите, а в други се е затваряла в себе си. „Очевидно това са били интелигентни хора, обединени от нещо общо“, допълни той.
„Духът вече е изпуснат от бутилката и критиките са лесни. Вярвам, че истината ще излезе наяве, макар че винаги ще останат въпроси. Предстои да бъдат изчистени всички версии и хипотези“, каза още Кокинов.
По повод видеоматериалите от хижата, разпространени от МВР, той отбеляза, че колкото повече информация се публикува, толкова повече конспиративни теории се появяват. „Видях анализи за снежната покривка и натрупванията под кемпера, но не съм специалист, за да преценявам подобни детайли“, поясни той.
Кокинов изрази недоумение и от факта, че ако групата е взела решение да сложи край на живота си, се е разделила. „Ако едните са се самоубили в хижата, защо другите са поели на път?“, попита той и подчерта, че детето, намерено в молитвена поза, очевидно е било убито.
Относно откритите четири гилзи край телата в хижата, Кокинов посочи, че е възможно да се е стреляло от близко разстояние, ако се приеме версията за самоубийство. По думите му оръжията са били техни и по тях е открита само тяхна ДНК. Той обаче отбеляза, че не е чул информация за натривки по ръцете и подчерта, че теоретично е възможно оръжие да бъде поставено в ръката на мъртъв човек и да бъде произведен изстрел.
По повод съмненията на близките, версиите за намеса на организирана престъпност и разказите за джипове, насочили се към хижата, Кокинов заяви, че роднините често не вярват на институциите. „В практиката си съм виждал, че близките на самоубийци трудно приемат случилото се и не могат да си обяснят какво е довело до такова решение“, каза той и определи политизирането на трагедията като крайно недостойно.
