Членството на България в еврозоната бележи началото на нов етап за страната – етап с по-високи изисквания и ясно споделена отговорност. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на „The World Ahead 2026: Софийска гала вечеря“, организирана от списание „The Economist“.
По думите му през последните години все повече български експерти заемат позиции в ключови европейски институции, включително в Европейската централна банка. Макар рядко да участват в публичния дебат у нас, те са пряко ангажирани с аналитичните и управленските процеси в сърцевината на европейското икономическо управление. Това, според него, е показател за задълбочаващата се институционална интеграция на България.
Радев подчерта, че макар от присъединяването към еврозоната да е изминал сравнително кратък период, значението на този момент е преди всичко институционално, а не символично. „Процесът по присъединяване формално приключи. Оттук нататък фокусът се измества – от подготовка към изпълнение и от намерения към резултати“, посочи той.
Той припомни, че членството е резултат от дългогодишна политика на последователност и финансова дисциплина. В продължение на близо три десетилетия страната функционираше при режим на валутен борд – първоначално обвързан с германската марка, а впоследствие с еврото. Тази рамка осигуряваше ценова стабилност и строга фискална дисциплина. „На практика паричните условия в България бяха тясно свързани с тези в еврозоната много преди формалното членство. Промяната днес е в институционалната позиция“, обясни управителят на БНБ.
Според него България вече участва пряко във вземането на решения по общата парична политика, включително при оценките на инфлацията, икономическата активност и финансовите рискове. „Преходът от автоматично следване към споделено вземане на решения е същинското икономическо значение на приемането на еврото. Той съчетава по-голямо влияние с по-висока отговорност“, подчерта Радев.
По отношение на техническия преход той посочи, че процесът протича по план. Близо 85% от левовете в обращение вече са изтеглени, а за нуждите на наличнопаричното обращение са осигурени над 7 млрд. евро. Банковата система, платежната инфраструктура, бизнесът и домакинствата са се адаптирали в рамките на очакваното. „Именно в подобни моменти доверието се изгражда най-трайно“, отбеляза той.
Радев акцентира и върху инфлацията. Според експресните оценки на Националния статистически институт и Евростат годишната инфлация през януари възлиза на около 2,3%, което съответства на ценовите процеси в еврозоната. По предварителни анализи на експерти от Европейската централна банка и БНБ въвеждането на еврото е довело до ограничен и временен ефект върху месечната инфлация – около 0,3–0,4 процентни пункта, концентриран основно в определени услуги. Подобна динамика е наблюдавана и в други държави при присъединяването им към еврозоната.
Той подчерта, че е важно да се прави ясно разграничение между краткосрочните ефекти от валутната промяна и дългосрочните процеси на ценова конвергенция. С нарастването на доходите част от вътрешните цени, особено в сектора на услугите, традиционно се повишават по-бързо – процес, характерен за догонващите икономики.
Управителят на БНБ отбеляза, че поддържането на ценовата стабилност не е единствено задача на паричната политика, а зависи и от качеството на институциите, фискалната дисциплина и предвидимостта на икономическите политики.
В изказването си Радев засегна и темата за корупцията, която според него често се разглежда отделно от европейската интеграция. „От институционална гледна точка това разделение е изкуствено. Корупцията е въпрос на ефективност и доверие. Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да се реализират в пълна степен“, заяви той.
По думите му в настоящата глобална среда стабилността се превръща в стратегически ресурс. За малка и отворена икономика като българската членството в еврозоната намалява валутния риск, задълбочава финансовата интеграция и осигурява достъп до общи механизми за надзор и управление на кризи. В дългосрочен план това създава предпоставки за по-ниски рискови премии и по-добри условия за финансиране, при условие че икономическите политики останат последователни.
Радев подчерта и регионалното измерение на процеса, като отбеляза, че приемането на еврото не бива да създава нови разделителни линии в Югоизточна Европа, а може да допринесе за по-дълбока интеграция и устойчивост.
В заключение той заяви, че еврото не е крайна цел, а институционална рамка, в която качеството на управлението става още по-видимо. „Резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността институционалната рамка да бъде изпълвана със съдържание във времето“, обобщи управителят на БНБ.
