Тревожни данни сочат, че хранителните навици на много хора са продиктувани не от физически глад, а от емоции. Според изследвания повече от половината българи посягат към храната вечер именно по тази причина.
Такъв е бил и пътят на Юлия. Дълго време тя се е борила с килограмите, но истинската промяна започва едва когато осъзнава, че проблемът не се крие просто в менюто, а в отношението ѝ към самата храна.
„Израснах с усещането, че съм по-пълна и различна. В един момент кантарът премина 100 килограма – 105, 115… До преди три години, когато достигнах 135 килограма. Чувствах се ужасно в собственото си тяло“, разказва тя пред NOVA.
В търсене на решение Юлия изпробва различни диети, режими и „чудодейни“ продукти, обещаващи бърз резултат. Ефектът обаче е временен или липсващ. Междувременно започват и здравословните проблеми.
„След 30-ата ми годишнина се появи високо кръвно налягане, инсулинова резистентност. Не можех да изкача един етаж без да се задъхам. С всяка година състоянието ми се влошаваше“, споделя тя. Тогава разбира, че не може да се справи сама.
Юлия се обръща към специалисти в България, които извършват цялостни изследвания и изготвят план за лечение. В крайна сметка ѝ е направена т.нар. метаболитна операция. След интервенцията тя започва да спазва хранителен режим и да тренира редовно.
Не всеки обаче успява да овладее теглото си по този начин. Според проф. Теодора Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и специалист по хранене, диететика, фармакология и токсикология, хората условно могат да бъдат разделени на две групи.
„При първата група сигналите за глад и ситост – идващи от мускулите, мастната тъкан и стомашно-чревния тракт – достигат правилно до мозъка. Организмът ясно разпознава кога е гладен и кога е заситен. При втората група тези сигнали са нарушени, което води до грешки в храненето“, обяснява тя.
По думите ѝ преяждането често е поведенчески модел, формиран още в детска възраст, който с времето може да доведе до затлъстяване и свързани с него заболявания.
Проф. Дърленска съветва вечерното хранене да включва източник на белтъчини, които създават по-дълготрайно усещане за ситост. „Освен салата и плод е важно да има и храна, която реално засища“, подчертава тя.
Днес Юлия продължава да работи върху себе си. Според нея най-трудната промяна не е физическата, а тази в начина на мислене. Именно осъзнаването се оказва първата и най-важна стъпка към по-здравословен живот.
