Жалбите между съседи за незаконно видеонаблюдение са най-често срещаните сигнали, постъпващи от граждани в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Това показва последният годишен доклад на институцията.
От него става ясно, че в основата на голяма част от сигналите стоят дългогодишни междусъседски конфликти.
„Запазва се тенденцията сектор „Видеонаблюдение“ да е водещ по брой жалби. През 2024 г. е отчетено рязко увеличение – те достигат 345, като значителна част са провокирани от продължителни битови спорове“, се посочва в доклада.
Председателят на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост, Иван Марчев, обясни пред „Телеграф“, че поставянето на камери в жилищен блок задължително изисква решение на общото събрание. Наблюдението може да обхваща единствено общите части – вход, асансьор и площадки – и не бива да бъде насочено към врата или прозорец на съсед. Ако няма разрешение и не са спазени изискванията, видеонаблюдението се счита за незаконно.
Задължително е и поставянето на табела, че зоната се наблюдава. Управителят на етажната собственост или определено лице се явява администратор на лични данни, а записите трябва да се съхраняват при ограничен достъп. Самоволното монтиране на камери от отделен собственик без съгласие на съседите е нарушение.
От КЗЛД посочват, че разглеждането на подобни казуси изисква сериозен експертен и финансов ресурс, а в законодателството липсва изчерпателна регулация извън Закона за частната охранителна дейност. Увеличава се и броят на жалбите извън столицата, както и случаите на отказ за съдействие от страна на администратори на данни.
След сигналите за видеонаблюдение най-чести са оплакванията срещу банки и кредитни институции, държавни органи, телекомуникационни компании, политически организации и лечебни заведения.
Темата стана особено актуална след скандал с камери в козметични салони и дори в гинекологичен кабинет, чиито записи са били разпространявани в порносайтове. По този повод зам.-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров заяви пред парламента, че камерите в салоните са поставяни по инициатива на собствениците и не представляват охранителна дейност по закон.
По сигнал за изтекли записи в Бургас е започнала проверка от дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП. Подаден е и сигнал от 25-годишна жена от Казанлък, открила в интернет видео от козметична процедура, както и информация за сайт, излъчвал кадри на живо от детска градина.
В Бургас са образувани две досъдебни производства за създаване и разпространение на порнографски материали, включително с участие на непълнолетно лице. В София също се разследва сайт, публикувал видеа от медицински манипулации.
От „Киберпрестъпност“ посочват, че интернет позволява широка анонимност и нерегламентиран достъп до системи, а част от камерите могат да бъдат наблюдавани дистанционно и кадрите им да се разпространяват незаконно. Един подобен сайт вече е спрян, а проверките продължават.
КЗЛД е започнала и проверки на място в обекти със съмнения за неправомерно видеонаблюдение, като подчертава, че камери не трябва да се поставят в съблекални, стаи за отдих или помещения, в които хората са разсъблечени. Институцията разглежда и случая с камери в санитарните помещения на 138-о училище „Проф. Васил Златарски“ в София след скандала от декември 2025 г.
