Националният статистически институт публикува първите данни за инфлацията през януари. Те показват очаквано забавяне – от 5% на годишна база през декември до 3,5% през първия месец на новата година.
Месечната инфлация е 0,6%, значително под равнището от януари миналата година, когато достигна 2%. Въпреки общото успокояване на цените обаче при услугите продължават да се отчитат високи темпове на поскъпване – особено в развлеченията, ресторантите и хотелите, образованието и личните услуги.
Забавянето на общата инфлация е логично. През миналата година редица административни решения изкуствено повишиха цените – извънредното увеличение на електроенергията през януари 2025 г., последвано от ново поскъпване на тока и парното през юли, ускореното повишаване на акцизите и връщането на стандартната ставка на ДДС за ресторантите. Тази година подобни фактори липсват и това механично понижава инфлацията.
Допълнително влияние оказват по-ниските цени на петрола и по-силното евро спрямо долара, което води до по-евтини горива спрямо миналия януари. На месечна база цените на горивата също остават относително стабилни въпреки геополитическото напрежение около Венецуела и Иран. Междувременно подновяването на работата на сръбската рафинерия в Ниш сложи край на горивната криза в западната ни съседка.
Парадоксално, но и търговските конфликти оказват охлаждащ ефект. По-високите американски мита върху китайски и други стоки пренасочват доставки към Европа, увеличават конкуренцията и ограничават цените. По-силното евро допълнително поевтинява индустриалните стоки. Така в България, както и в еврозоната, инфлацията при нехранителните стоки е минимална.
Съвсем различна е ситуацията при услугите. Статистиката отчита средно 5,1% годишно поскъпване – около седем пъти повече от това при нехранителните стоки. В някои категории увеличенията са значително по-високи: 16,3% при „Развлечения, спорт и култура“, 10,7% в общественото хранене, 9,2% при ресторанти и хотели, 8,6% при образованието и 6,1% при личните услуги.
По-подробните данни показват още по-големи разлики. Най-силно – с близо 33% – поскъпват ремонтите на бижута и часовници заради високите цени на златото и среброто. Следват битовите услуги (25,1%), ветеринарните услуги (24%), шофьорските курсове и шивашките услуги (23%), туристическите услуги (21%), фризьорските услуги (20%) и извънболничната медицинска помощ (18%). Общото между тях е, че са нетъргуеми – цените им се определят основно локално и зависят от разходите за труд.
Една обективна причина е ръстът на заплатите. За последната година средното възнаграждение в страната се е увеличило с около 11%. Ниската безработица и недостигът на кадри принуждават работодателите да повишават възнагражденията, за да привличат и задържат служители.
При част от услугите обаче цените растат по-бързо от разходите, което показва и силно търсене. Икономиката показва признаци на прегряване – рекордно ниска безработица, бум в кредитирането (особено за жилища и потребление), поскъпване на имотите, ускорено потребление, растящ внос и търговски дефицит, както и бързо увеличение на цените на услугите.
Това прегряване се подхранва както от бюджетния дефицит, така и от рязкото нарастване на банковото кредитиране – в икономиката постъпват повече средства, отколкото тя може да поеме, което усилва инфлационния натиск.
Парадоксално е, че липсата на приет бюджет за 2026 г. временно ограничава разходите и охлажда икономиката. Проблемът е, че се свиват основно инвестициите, а текущите разходи – тези, които стимулират потреблението – остават високи.
Необходим е бюджет, който да намали текущото потребление, но да запази инвестициите. Подобно охлаждане е нужно и при кредитирането, което трябва да се върне към по-умерени темпове.
На пазара на труда бързи решения трудно се намират, но има естествен механизъм – ниската безработица и растящите доходи стимулират завръщането на български емигранти. Това е и една от малкото положителни страни на прегряващата икономика.
Задачата на държавата е да създаде условия този процес да се ускори, което би подпомогнало устойчивия икономически растеж.
