Фалшиви сайтове, обаждания от „банката“, заразени прикачени файлове и фишинг имейли – онлайн измамите стават все по-изпипани и трудни за разпознаване. Според киберексперти обаче потребителите вече разполагат с бърз и безплатен помощник за първоначална проверка – инструментите с изкуствен интелект.
С няколко конкретни въпроса към утвърден чатбот може да се направи базов анализ дали даден сайт, файл или телефонен номер представлява риск. „Можем да използваме всеки от популярните модели, за да проверим дали определен домейн е потенциално зловреден или дали даден файл съдържа опасен код“, обясни пред Nova TV киберекспертът Красимир Коцев.
Все по-често в интернет се появяват почти идентични копия на утвърдени онлайн магазини. Потребителите получават съобщения за потвърждение на поръчка или искане за актуализация на профилни данни, след което биват подканени да въведат номер на банкова карта, CVV код и срок на валидност. Така чувствителната информация попада в ръцете на измамници. „Разликите в сайта може да са минимални, но цената на грешката е напълно реална“, предупреждава Коцев.
Проверката може да отнеме секунди – достатъчно е линкът да бъде копиран и поставен в чатбот с въпрос дали страницата изглежда надеждна. Системата може да сигнализира, ако сайтът наподобява известна платформа, но има белези на фалшиво копие или съдържа подозрителни препратки.
Сходен подход може да се приложи и при непознати телефонни обаждания. Вместо да се връща обаждане, номерът може да бъде проверен чрез публични бази данни с помощта на изкуствен интелект. При тест с международен код +92 системата го отчита като „високо подозрителен“, макар това само по себе си да не е доказателство за измама.
Опасност може да се крие и в прикачени файлове – дори когато антивирусната програма не отчита проблем. При анализ на съмнителен файл изкуственият интелект може да засече признаци на зловреден код или опит за неоторизиран достъп до устройството.
Сред най-често срещаните схеми остават фишинг съобщенията. Те обикновено предлагат „изгодна оферта“ или създават усещане за спешност, за да подтикнат потребителя да кликне върху линк или да въведе лични данни. Бърза проверка чрез чатбот може да покаже дали текстът съдържа типични белези на спам или измама.
Експертите напомнят, че в дигиталната среда рискът е постоянен. „В киберсвета често казваме: или още не са те хакнали, или просто още не знаеш, че са те хакнали“, обобщава Красимир Коцев.
