Първоначално разработени за лечение на диабет, медикаментите от групата на GLP-1 днес все по-често се използват и с цел редукция на теглото. В Съединените щати препарати като Ozempic добиха широка популярност, а странични ефекти като гадене, отпадналост и храносмилателни неразположения са добре познати. Наред с физическите реакции обаче, част от специалистите съобщават и за възможни промени в психичното състояние на някои пациенти.
Някои потребители описват състояние на „крайна апатия“ – липса на тъга, но и отсъствие на ентусиазъм. Психоложката Сера Лавел говори за загуба на „искрата“ – намален интерес към дейности, които преди са носели удоволствие, понижена мотивация и безразличие към преживявания, предизвиквали радост или вълнение. Според специалисти това не наподобява типична депресия – засегнатите не съобщават, че се чувстват „на дъното“, а по-скоро изпитват затруднение да изпитват удоволствие.
Темата беше повдигната и в публикация на Vox, но към момента липсват мащабни клинични проучвания, които категорично да потвърдят подобна връзка. Една от работните хипотези е, че GLP-1 медикаментите могат да влияят не само върху апетита и усещането за ситост, но и върху мозъчните вериги, свързани с допамина и системата за възнаграждение. Същите механизми участват както в регулирането на хранителното поведение, така и в социалната мотивация, личните цели и усещането за удовлетворение от взаимоотношенията.
При определени пациенти – например хора с тежки хранителни разстройства – потискането на сигналите за награда може да има положителен ефект, тъй като ограничава натрапчивите мисли за храна и подпомага възстановяването на контрола. При други, без изразени проблеми с апетита, е възможно да се появи усещане за емоционална дистанцираност, сякаш част от жизнеността и привлекателността на ежедневието отслабват.
Специалистите подчертават, че подобни състояния трябва ясно да се разграничават от клиничната депресия. В описаните случаи не става дума за загуба на воля за живот, а за притъпяване на желанията и мотивацията – ефект, който може да засегне не само хранителните навици, но и интереса към игри, социални контакти и други форми на активност.
Научният дебат по темата остава отворен. Част от експертите приемат, че е възможно модулирането на системата за възнаграждение в мозъка да има по-широки последици, но подчертават, че са необходими по-обхватни и дългосрочни изследвания, преди да се правят окончателни заключения.
