Хотелиерите в България са изправени пред сериозни икономически предизвикателства, като растящите цени на стоки и услуги вече се очертават като основен проблем за сектора.
Това показват резултатите от традиционното национално проучване „Бизнес климатът в хотелския бранш през 2025/26“, проведено през февруари от Хотелски форум (HTIF) и Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE).
За първи път от години инфлацията изпреварва недостига на персонал като водещо притеснение за бизнеса.
Над една трета от анкетираните хотелиери посочват поскъпването на стоки и услуги като най-сериозното предизвикателство пред своята дейност.
Недостигът на кадри остава на второ място, но делът му намалява в сравнение с предходни години, когато именно липсата на персонал доминираше сред отговорите.
Данните за заетостта през 2025 г. показват сравнително стабилна картина, но без значителен ръст.
Близо 40% от хотелите отчитат средногодишна заетост между 50% и 70%.
Почти равни са дяловете на хотелите със заетост над 70% и тези с под 50%, което ясно показва сериозни различия в представянето на отделните обекти и региони.
По отношение на средната цена на нощувка през 2025 г., най-голям дял от хотелите работят в ценовия диапазон между 100 и 200 лева.
Значителна част от обектите поддържат цени под 100 лева, докато по-малък процент оперират в по-високия ценови сегмент над 200 лева.
Въпреки инфлационния натиск, повечето хотелиери са увеличили цените умерено.
При близо две трети от тях поскъпването е в рамките на инфлацията и не надхвърля 10%.
Една пета изобщо не са променяли ценовата си политика, което допълнително ограничава възможността за компенсиране на нарастващите разходи.
Анализът на приходите и разходите очертава тревожна тенденция.
Докато при около половината от хотелите приходите остават на нивата от предходната година или нарастват минимално, разходите при три четвърти от анкетираните се увеличават с над 10%.
Това води до сериозен натиск върху печалбите и свиване на маржовете в хотелския бизнес.
Най-силен ръст бележат разходите за труд, което е логично на фона на продължаващия недостиг на кадри и натиска за по-високи възнаграждения.
Разходите за стоки, услуги и комунални дейности също продължават да се увеличават, което допълнително утежнява финансовата рамка на сектора.
Очакванията за 2026 г. остават по-скоро предпазливи.
Около една трета от хотелиерите прогнозират ръст на приходите до 10%.
Сходен дял не очаква никаква промяна спрямо 2025 г.
Нараства и делът на песимистично настроените мениджъри, които предвиждат спад в приходите, което показва засилена несигурност в бизнес средата.
Сред ключовите рискове вече се откроява и спадът на туристи от традиционни пазари.
Все по-голяма част от хотелиерите отчитат намаление на гостите от установени дестинации, което влияе пряко върху заетостта и приходите.
По отношение на структурата на туристите, при около половината хотели се наблюдава балансирано съотношение между български и чуждестранни гости.
Около една трета разчитат основно на вътрешния пазар, докато една пета са ориентирани предимно към чуждестранни туристи.
Сред външните пазари водеща роля продължава да играе Румъния.
Следват Германия, Великобритания, Турция и Гърция, като тези държави остават ключови източници на туристи за България.
Въпреки икономическите предизвикателства, инвестиционната активност в сектора не спира.
Част от хотелиерите планират изграждане на нови обекти или разширяване на съществуващите до края на 2026 г.
Над половината обмислят сериозни ремонти и модернизация на базата, което показва стремеж към повишаване на конкурентоспособността.
Проучването обхваща хотели с над 23 000 стаи, което представлява значителен дял от организираната хотелска база в страната.
Най-голям дял сред участниците заемат градските и морските хотели, следвани от планинските и СПА обектите.
Преобладават четиризвездните хотели, което дава добра представителност на средния и високия сегмент в бранша.
Общата картина показва стабилен, но силно притиснат от разходи хотелски сектор.
Ако инфлационният натиск продължи, а ръстът на приходите остане ограничен, 2026 г. може да се окаже ключова за устойчивостта и конкурентоспособността на хотелиерския бизнес в България.
