Днес, 28 февруари, отбелязваме един от най-обичаните пролетни празници в българския календар – Тодоровден, наричан още Тодорова събота. Имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Тодорка, както и Божидар, Божидара и всички производни на тези имена.
Празникът е посветен на Свети Теодор Тирон – християнски мъченик от IV век. Датата му се променя всяка година, защото зависи от Великден. Тодоровден се отбелязва в съботата от първата седмица на Великия пост, затова е известен като Тодорова събота.
Конският Великден
В народната традиция Тодоровден е тясно свързан с конете и често е наричан Конски Великден. Според поверието свети Тодор облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бог, за да измоли по-скорошното идване на лятото.
Рано сутринта, още при изгрев, мъжете сплитат гривите и опашките на конете, украсяват ги с пискюли, мъниста и цветя, а след това ги отвеждат на водопой. Жените приготвят обредни хлябове, от които задължително се дава и на животните. Вари се и жито, което се носи за благословия в църквата.
Кулминацията на деня е традиционното конно надбягване – кушията (наричана още домле). Победителят получава награда – за коня обикновено юзда, а за стопанина риза или кърпа. След състезанието той обикаля селото или квартала за здраве и берекет.
Трапезата на Тодоровден
Празничната трапеза е постна, но богата и символична. На нея присъстват обредна питка – често оформена като подкова, варено жито, печена тиква, дюли, зимни круши, както и баница с праз.
Слагат се още орехи, чесън, гъбена супа, боб и т.нар. „тодоровска леща“. Масата се украсява с цъфнал дрян и сурови царевични мамули – знаци за плодородие и ново начало.
Забрани и поверия
С Тодоровден са свързани и редица забрани. Жените не бива да перат, шият, предат или тъкат. Смята се също, че не трябва да се носят бели дрехи.
Народните вярвания предупреждават и за въздържание от интимни отношения през Тодоровата седмица. Според поверието дете, заченато или родено тогава, може да притежава свръхестествени качества и дори да се превърне във върколак след смъртта си – легенда, която показва колко силно митологията присъства в българските традиции.
Тодоровден е празник на силата, пролетта и надеждата – ден, в който църковният ритуал и народният обичай вървят ръка за ръка.