Исландия обмисля членство в ЕС: защо независимата държава преразглежда позицията си
Исландия, страна известна със своята независимост и самостоятелност, сега разглежда възможността да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), въпреки дългогодишната си политика на дистанцираност от блока. Решението на исландското правителство идва на фона на нарастващи геополитически напрежения, икономически предизвикателства и необходимостта страната да укрепи своята сигурност и икономическа стабилност, съобщава Deutsche Welle.
Напоследък вниманието на исландците бе привлечено от серия дипломатически инциденти, включително шегата на новоназначения американски посланик в Рейкявик Били Лонг, който предложи Исландия да стане 52-ри щат на САЩ. Реакцията в страната беше остра – хиляди граждани подписаха петиция, а външното министерство поиска официално обяснение. Това показва чувствителността на исландците към въпроси, свързани със суверенитета и националната независимост, но също така и готовността им да преосмислят геополитическите си позиции.
Основният фактор, който кара Исландия да преразглежда членството си в ЕС, е сигурността. Макар страната да е член на НАТО, тя няма собствена армия и разчита на защита от съюзници, главно от САЩ. Напоследък обаче решения като наложените 15-процентни наказателни мита върху исландския износ на риба от американската администрация подкопават доверието в трансатлантическата защита и увеличават желанието на Рейкявик да се обърне към европейския съюз за допълнителен защитен чадър.
Риболовната индустрия, най-важният сектор за икономиката на Исландия, дълго време е била основен аргумент срещу пълноправно членство в ЕС. Общата риболовна политика на блока изисква споделяне на водите и квотите за улов с други държави-членки, което ограничава националния контрол. Въпреки тези опасения, на фона на икономическите и геополитическите рискове, все повече исландци смятат, че присъединяването към ЕС може да осигури стабилност и защитен механизъм за страната.
Историята показва, че Исландия вече се е обръщала към ЕС в кризисни моменти. През 2008 г., по време на финансовата криза, три от най-големите исландски банки фалираха, а страната се озова на ръба на държавен фалит. В този момент Исландия подаде заявление за членство в ЕС, като стратегия за включване в спасителния пакет на еврозоната и Международния валутен фонд. Впоследствие, след икономическо възстановяване и промяна в политическото ръководство, преговорите бяха замразени и молбата за членство оттеглена през 2015 г.
Сега, на фона на нарастващо напрежение между САЩ и Европа, геополитическата роля на Исландия в Северния Атлантик и въпросите за националния суверенитет правят темата за членство в ЕС актуална отново. Правителството на лявоцентристка коалиция планира провеждане на референдум през август 2026 г., като проучвания показват, че около 45% от исландците подкрепят присъединяването, а 35% са против.
Брюксел гледа на възможното членство на Исландия благосклонно. ЕС признава, че страната вече е тясно интегрирана чрез Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), което я прави относително лесен партньор в преговорите. Еврокомисарката по разширяването Марта Кос заяви, че Исландия е „винаги добре дошла“ да възобнови преговорите, прекъснати през 2015 г., подчертавайки значението на страната за стабилността и сигурността в Северния Атлантик.
Присъединяването на Исландия към ЕС би изпратило сигнал за геополитическа независимост и сила, особено в контекста на напрежението с Вашингтон, и би осигурило по-голяма икономическа стабилност чрез защитата на вътрешния пазар и европейските финансови инструменти. За исландците членството в ЕС вече не е само въпрос на икономика, но и на сигурност, геополитическа автономия и дългосрочна стабилност.
