Георги Господинов: Литературата ни спасява от колективната лудост и пропагандата
Съвременният български писател Георги Господинов, най-превежданият български автор и носител на международната награда „Букър“, заяви в интервю за румънския сайт HotNews, че литературата е форма на съпротива срещу пропагандата и инструмент за съхраняване на паметта и човечността. Той подчерта, че четенето на книги и слушането на истории на другите ни помага да се спасим от колективната лудост и манипулацията на масите.
„Още преди десет години се виждаше опит носталгията да бъде превърната в пропагандно оръжие. Подобно на Дракула, национализмът пие кръв от миналото, от конструирано и често измислено минало. Като индивид мога да изпитвам носталгия, мога да мисля за лични преживявания, но знам, че колективната носталгия никога не е невинна. Времето ни показа как обещанията за светло бъдеще могат да бъдат заменени с обещания за славно минало. Не бива да се оставяме да бъдем заблуждавани“, коментира Георги Господинов.
Писателят посочи, че романът му „Времеубежище“ е бил публикуван на румънски след руската инвазия в Украйна, когато международната обстановка се е усложнила още повече. Той подчерта, че литературата играе ролята на „противоотрова на пропагандата“ и е средство за борба в свят, в който ценностите са често потъпквани и пост-истината доминира.
„Когато четеш книга или слушаш историята на друг човек, ти се спасяваш от колективната лудост и манипулацията на онези, които те подтикват да мразиш другия. Литературата е борба за човечността в нас и за запазване на паметта“, допълни Георги Господинов, като посочи, че тази идея е водеща в цялата му съвременна българска литература.
Скоро предстои публикуването на най-новия му роман „Градинарят и смъртта“ на румънски език. „Чувствам се спокоен, когато книгите ми се четат от румънски читатели, защото личните истории и общите болки на хората са преводими и универсални“, каза той.
Господинов коментира и предизвикателствата да бъдеш български писател в международен контекст. „Преживял съм повече от двадесет години с пътуванията си и книгите си по света. В началото винаги се сблъскваш със стереотипи: „Ти от Балканите ли си? Тогава защо не разказваш за кръв, тежки битки и екзотика?“ Аз не разказвам такива истории, защото и на Балканите хората живеят нормален живот, обичат, мислят за глобални проблеми и понякога умират от естествена смърт. Истинската литература трябва да отразява неразказаните истории и историческия опит, включително травматичния, като го превръща в прозрение“, заяви Господинов.
Той акцентира върху ролята на литературата като морален и интелектуален инструмент за запазване на човечността, паметта и критичното мислене. Според него съвременната българска литература, особено в международен контекст, може да бъде мост между културите и да противопостави истината на пропагандата.
