Миастения гравис е рядко автоимунно заболяване, което засяга предимно млади хора и често остава неразпознато с години, въпреки характерните симптоми като мускулна слабост, падане на клепача и двойно виждане. Това автоимунно заболяване на нервно-мускулния синапс може да доведе до сериозни усложнения, ако не бъде диагностицирано и лекувано навреме, обясни неврологът от УМБАЛСМ „Пирогов“ доц. Мария Димитрова в ефира на NOVA.
Миастения гравис представлява автоимунен процес, при който организмът произвежда антитела срещу собствените си структури, в случая срещу връзката между нерва и мускула – т.нар. нервно-мускулен синапс. Именно нарушеното предаване на нервния импулс към мускула води до характерната мускулна слабост и бърза уморяемост. Заболеваемостта е приблизително 15 на 100 000 души, а в България пациентите с миастения гравис са около 1200–1300, което потвърждава, че става дума за рядко, но социално значимо автоимунно заболяване.
Най-често при миастения гравис се откриват ацетилхолин-рецепторни антитела, които блокират или разрушават рецепторите в нервно-мускулния синапс. Съществуват и други форми на заболяването, включително серонегативни варианти, при които стандартните антитела не се установяват. В тези случаи се налагат допълнителни специализирани изследвания. Част от диагностиката включва електромиографско изследване на единично мускулно влакно – високоспециализиран метод, който доказва нарушеното нервно-мускулно предаване. Когато специфичните антитела бъдат установени в кръвта, диагнозата миастения гравис може да бъде категорично потвърдена.
Един от най-характерните и ранни симптоми на миастения гравис е птозата – падането на клепача, което често подвежда пациентите и ги насочва първоначално към офталмолог. Двойното виждане също е често срещан начален симптом. С напредването на заболяването могат да бъдат засегнати и други мускулни групи, включително мускулите на крайниците, което води до генерализирана мускулна слабост и значителна уморяемост при ежедневни дейности.
При част от пациентите се развива т.нар. булбарна симптоматика, която включва затруднено гълтане, промяна в гласа, който става тих и монотонен, както и проблеми с дъвченето. Разнообразието от симптоми при миастения гравис често води до забавяне на диагнозата. Понякога поставянето ѝ може да се отложи до три години, тъй като пациентите посещават различни специалисти, а симптомите наподобяват други неврологични или мускулни заболявания.
Миастения гравис може да бъде животозастрашаваща, особено при настъпване на т.нар. миастенна криза. Тогава се засяга дихателната мускулатура, развива се тежък задух и може да се наложи апаратна вентилация в интензивно отделение. Именно затова навременната диагноза и правилното лечение са от решаващо значение за предотвратяване на тежки усложнения и за подобряване на качеството на живот.
Исторически първото подробно описание на миастения гравис е направено през 1672 г. от английския лекар Томас Уилис, който описва пациентка с изтощителна мускулна слабост, затруднен говор и проблеми с гълтането. Терминът „миастения гравис“, означаващ „тежка мускулна слабост“, е въведен през 1879 г. от немския невролог Вилхелм Емил Ерб. Оттогава до днес медицината значително е напреднала както в диагностиката, така и в лечението на това рядко автоимунно заболяване.
От началото на 2026 г. в България са осигурени съвременни терапии за определени групи пациенти с миастения гравис. Новите биологични и таргетни терапии са подходящи при по-висока активност на заболяването и при пациенти, които не се повлияват достатъчно от стандартната симптоматична терапия и имуносупресията. Макар че не всички болни се нуждаят от модерно лечение, разширените терапевтични възможности дават шанс за по-добър контрол на автоимунния процес и по-стабилна ремисия
