Проучване показва: 83% от българите се самоопределят като българи, 9% – като европейци
Българската идентичност остава доминираща сред населението на страната, като 83% от българите се самоопределят като „българи“, показва проучване на социологическата агенция „Тренд“ по поръчка на „24 часа“. Националната принадлежност, традициите, историята и българският език продължават да бъдат основните фактори, които обединяват гражданите и засилват чувството за културна принадлежност, отбелязват социолозите.
Изследването е проведено между 12 и 18 януари 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 пълнолетни граждани на страната. Според данните, значително по-малка част от анкетираните се самоопределят като „европеец“ – 9%, като „балканец“ – 4%, или като „гражданин на света“ – 3%. Това очертава ясно преобладаването на националната идентичност над регионалната или глобалната.
На въпроса „С кое се чувствате най-свързани“ 47% от анкетираните избират България, 30% – своя град или село, 12% – своя регион, а едва 7% посочват Европа. Местната идентичност се оказва по-силна сред хората от малките населени места, където традициите и историята играят особено важна роля за чувството за принадлежност.
Ключовите фактори за българската идентичност според анкетираните са традициите (71%), историята (69%) и българският език (57%). Това показва, че културното наследство и езиковата принадлежност остават водещи обединяващи елементи, които формират националната идентичност на страната.
Проучването отчита и усещане за културна уязвимост: 60% от анкетираните смятат, че българската идентичност и култура са застрашени в известна степен, 42% определят културата като „по-скоро застрашена“, а 18% – като „силно застрашена“. Въпреки това две трети от анкетираните се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници, а 54% посочват семейството като основното място, където се преживява културната принадлежност. Музиката, танците и фолклорът също са важен елемент, като 50% от участниците посочват тези аспекти като най-близки до тяхната културна идентичност.
Що се отнася до бъдещето на българската култура, анкетираните са умерено оптимистични: 15% смятат, че културата ще бъде запазена и развита, 37% очакват тя да се адаптира към нови форми, като остане разпознаваема. В същото време 19% прогнозират загуба на културната идентичност под влияние на глобализацията, а 15% смятат, че българската култура ще оцелее само в малки общности и локални традиции.
