В непрекъснатия поток от здравни съвети – както от утвърдени експерти, така и от всякакви „специалисти“ – все повече хора се чувстват изтощени от нереалистични препоръки и трудно постижими цели. Именно затова, а и на базата на нови научни данни, съвременната кардиология започва да адаптира съветите за здраво сърце към по-реалистичен начин на живот.
Една от промените е свързана с ежедневното движение. Препоръката за 10 000 крачки на ден вече се преразглежда и може да бъде намалена до около 6000, стига човек да поддържа редовна физическа активност. Това обясни кардиологът и ангиолог доц. д-р Светлин Цонев при представянето на актуалните препоръки за превенция на сърдечносъдовите заболявания.
По думите му движението остава един от най-важните фактори за дълъг живот. Той даде пример с районите в Родопите и около Белово, където в миналото е имало много дълголетници. Общото между тях е, че са били физически активни през целия си живот, докато днес все повече хора прекарват голяма част от времето си в седнало положение.
Лекарят сподели и наблюдения от практиката си. Все по-често в кабинета му идват млади, на пръв поглед здрави мъже около 30-годишна възраст, при които се установяват проблеми с холестерола. При някои артериите вече показват изменения, наподобяващи „броеница“.
Обикновено артерията представлява гладък кръвоносен съд, но когато се натрупват атеросклеротични плаки, се появяват редуващи се стеснения и разширения – подобно на зърната на броеница.
Колко натоварване е подходящо за човек, който води заседнал начин на живот? Това се определя чрез изследвания на физическия капацитет, като стрес тест – ходене на пътека или въртене на велоергометър. По време на теста лекарят наблюдава сърдечната дейност, докато пулсът достигне около 140–160 удара в минута.
Ако организмът не се възстанови до нормален ритъм до втората минута след натоварването, това е знак за нисък физически капацитет. Особено рискови са така наречените „уикенд спортисти“ – хора, които цяла седмица седят в офис, а през уикенда изведнъж се подлагат на интензивно физическо натоварване. Според специалиста това може да бъде сериозен стрес за организма и дори да провокира инфаркт.
Доц. Цонев предупреждава и мъжете над 40 години да внимават с прекомерното колоездене, тъй като продължителният натиск върху областта на таза може да създаде проблеми с простатата. Затова като алтернатива той препоръчва бягаща пътека или кростренажор.
По думите му не бива да се разчита изцяло и на умните часовници при измерване на пулса. Те могат да дадат сигнал за нередност, но не са медицински устройства и не гарантират пълна точност.
Кардиологът опроверга и широко разпространеното мнение, че сърдечносъдовите заболявания засягат основно мъжете. Данните показват, че жените също страдат често от подобни проблеми. Разликата е, че при мъжете заболяването се развива по-рано и по-често води до внезапна сърдечна смърт или тежък инфаркт.
При жените проблемите често засягат по-малките кръвоносни съдове, което ги прави по-трудни за диагностициране и води до по-продължително боледуване.
Статистиката е тревожна – сърдечносъдовата смъртност в България е около седем пъти по-висока, отколкото във Франция. Причините са много, сред които замърсеният въздух, който вече официално се счита за рисков фактор в европейските препоръки.
По отношение на тютюнопушенето лекарят посочва, че в България жените вече пушат повече от мъжете. Важно е да се знае, че рискът не намалява значително при просто намаляване на броя на цигарите – дори ако човек пуши по 5–6 цигари вместо цяла кутия, опасността остава висока.
Скептично трябва да се гледа и на твърденията, че електронните цигари и вейповете са безвредни. Никотинът, независимо под каква форма се приема, води до свиване на кръвоносните съдове и може да предизвика спукване на атеросклеротични плаки и запушване на артериите.
Опасно е и пасивното пушене. Ако човек прекарва около два часа дневно в среда с пушачи, нивата на никотин и фини прахови частици в организма му могат да се равняват на ефекта от 1–3 изпушени цигари.
Само 30 минути пасивно пушене са достатъчни, за да се влоши способността на артериите да се разширяват, а тромбоцитите стават по-„лепкави“, което увеличава риска от образуване на съсиреци. Като цяло пасивното пушене повишава риска от сърдечносъдови заболявания с около 25–30%.
Сърдечните заболявания често не предизвикват болка в началото. Понякога дори симптоми като силно изпотяване при леко усилие, болка в стомаха или гадене могат да бъдат признак на инфаркт.
При високото кръвно налягане също често липсват симптоми. Дори стойности над 160 mmHg могат да се понасят без оплаквания, но това не означава, че са безопасни. Рязките колебания в кръвното налягане са особено опасни за организма.
Доц. Цонев коментира и митовете около така наречения „добър“ HDL холестерол. Според него храненето с много плодове, зеленчуци и фибри може да повиши нивата му, но обикновено не с повече от 15%. Ако HDL е нисък, това често е генетично обусловено и сигнализира за повишен риск.
Стресът също оказва силно влияние върху сърцето. Той увеличава риска от инфаркт с около 34% и удвоява вероятността от развитие на хипертония. Повишените нива на хормона кортизол – резултат от продължително напрежение – водят и до повишаване на кръвната захар и инсулинова резистентност.
Интересен факт е, че някои хора действително реагират на магнитни бури и фазите на Луната. При определени пациенти се наблюдават по-чести нарушения в сърдечния ритъм по време на повишена слънчева активност.
В такива периоди специалистите препоръчват по-често измерване на кръвното налягане, ограничаване на стреса и повече внимание към сигналите на организма.
