На 3 март си припомняме не просто историческа дата, а пътя на един народ, който многократно е доказвал, че умее да оцелява, да се възражда и да върви напред. Историята на България не започва от Освобождението и не свършва с него – тя е дълга повече от 13 века и е изпълнена с държавност, духовност, култура и борба за свобода.
Началото на българската държава поставя хан Аспарух през 681 година, когато България е призната от Византия – една от най-могъщите империи на времето. Това признание не е подарък, а резултат от решителност и военна сила. Още от самото начало българите показват, че са народ със собствена идентичност, територия и държавническо мислене. Първите столици – Плиска и по-късно Преслав – се превръщат в центрове на управление и култура.
През IX век княз Борис I приема християнството, а Българската държава прави съдбовен цивилизационен избор – присъединява се към християнска Европа. Създаването и утвърждаването на славянската писменост, делото на учениците на Кирил и Методий и развитието на книжовните школи превръщат България в духовен център на славянския свят. По времето на цар Симеон I Велики страната достига своя Златен век – териториално разширение, разцвет на литературата, културата и международен авторитет. Тогава България е сред най-силните държави в Европа.
Средновековната ни история не е само възход. Тя включва и падения, загуба на независимост и тежки изпитания. През XIV век османското нашествие променя съдбата на българската държава за близо пет столетия. И въпреки това българският дух не изчезва. Огромна роля за съхраняването на езика, вярата и самосъзнанието има Българска православна църква, както и манастирите, които се превръщат в духовни крепости.
През XVIII и XIX век започва Българското възраждане – период, в който народът ни отново намира сили да се изправи. Един монах написва книга, която променя мисленето на поколения – Паисий Хилендарски със своята История славянобългарска напомня на българите да не се срамуват от своя род и език. Тези думи събуждат националното самочувствие.
Следват революционните борби. Васил Левски изгражда вътрешна революционна организация с идеята за „чиста и свята република“, а Христо Ботев съчетава словото и саможертвата в името на свободата. Априлското въстание показва на света, че българите искат независимост и са готови да я извоюват. Така се стига до Руско-турската освободителна война и до възстановяването на българската държавност.
Трети март 1878 година е символ на възраждането на България на политическата карта на Европа. Но свободата не е край, а начало. Следват Съединението, обявяването на Независимостта, войни, национални катастрофи, възходи и тежки периоди през XX век. В по-новата ни история България преминава през политически промени, демократичен преход и утвърждаване като част от европейското семейство.
Кои сме ние днес? Ние сме народ с древна държавност, създател на азбука, дала писменост на милиони хора. Ние сме наследници на владетели и книжовници, на революционери и будители. Ние сме част от модерния свят, но носим паметта на вековете. Да си българин не означава само да знаеш датите от учебника, а да разбираш, че зад тях стоят хора, жертви, идеи и мечти.
Историята ни учи на устойчивост. Тя показва, че сме оцелявали в трудни времена, защото сме пазили езика, семейството и вярата си. За децата това е приказка за смели владетели и герои. За възрастните – напомняне за отговорност към бъдещето. За всички нас 3 март е повод да се замислим не само откъде идваме, но и накъде вървим.
Скъпи млади българи, историята не е само учебник и дати. Тя е живата памет на хората, които са ни дали шанс да сме свободни. Да си българин означава да познаваш миналото си, да уважаваш героите си и да носиш отговорност за бъдещето. На 3 март си припомнете кои сте и изградете света, в който ще искате да живеят следващите поколения.
Защото народ, който познава историята си, има силата да създава нова история.
