Скандалът около дарението от 251 хиляди лева на кмета на София Васил Терзиев за кауза, свързана с „Петрохан“, продължава да се разраства, след като самият той излезе с позиция, която вместо да внесе яснота, повдигна още повече въпроси.
Вместо да даде конкретни и изчерпателни обяснения за причините и обстоятелствата около дарението, Терзиев избра познатата линия на защита – да обвини медиите и политическите си опоненти в „медийна атака“ и опит за отклоняване на общественото внимание.
Кметът заяви, че средствата са негови лични пари и че всички дължими данъци върху тях са платени. Това обаче не отговаря на основния въпрос, който предизвика общественото недоволство – защо кметът на столицата дарява толкова значителна сума за инициатива, около която има сериозни съмнения и противоречива информация.
Вместо да разсее съмненията, Терзиев определи критиките като „учебникарски пример за медийна истерия“ и „убийство на критичното мислене“. Подобна реакция беше възприета от мнозина като опит да се омаловажи скандалът и да се прехвърли вината върху медиите.
В позицията си столичният кмет призна, че е бил разпитан от прокуратурата по случая „Петрохан“. Вместо да използва възможността да внесе пълна прозрачност, той отново предпочете да атакува политическите си опоненти и да представи ситуацията като политически заговор срещу него.
Терзиев твърди, че дарението е извършено по банков път и че средствата са използвани за закупуване на техника в района на Петрохан. Тези обяснения обаче не дават отговор на най-важния въпрос – защо кмет на София се оказва въвлечен в подобна инициатива и каква точно е неговата роля.
Вместо яснота, последваха нови политически нападки. Терзиев атакува ГЕРБ, БСП и „Възраждане“, като попита защо не подкрепят разсекретяването на документите по случая. Той отправи обвинения и към „Има такъв народ“, като определи критиките на Тошко Йорданов като опит за отклоняване на вниманието.
В още по-остър тон кметът заяви, че част от политическите му опоненти са се превърнали в „мюре на модела Борисов–Пеевски“ – реплика, която само засили политическото напрежение около скандала.
В опит да отклони темата, Терзиев направи сравнение с редица други нашумели казуси като „Джуджетата“, „Нотариусите“, „Барселонагейт“, случая „Nexo“ и предполагаемото източване на средства при строителството на магистрала „Хемус“.
„За моите 250 хиляди лева лични пари, дарени за кауза, бях разпънат на кръст. А за милиарди евро източени обществени средства – тишина“, заяви той.
Но вместо да успокои обществото, тази защита създаде още по-силно усещане за отклоняване на вниманието от същината на проблема. Когато става дума за публична фигура и кмет на столицата, обществото очаква не политически обвинения и контраатаки, а пълна прозрачност и ясни отговори.
А такива към момента все още липсват. Скандалът около „Петрохан“ продължава да хвърля сянка върху управлението на столичния кмет, а опитите му да прехвърли темата към други политически казуси само задълбочават съмненията и недоверието.
