Петролът поскъпна с около 8%, след като Иран заяви, че Ормузкият проток ще остане затворен, а военната ескалация в Близкия изток продължи да засилва натиска върху енергийните пазари и глобалната търговия. Новото поскъпване на петрола идва на фона на засилените ирански атаки срещу петролни и транспортни обекти в региона, както и на растящите опасения за продължителни затруднения в доставките на суров петрол и втечнен природен газ.
Към около 20:00 часа българско време фючърсите на сорта Брент, който е референтен за Европа, се повишиха с приблизително 7,5% и се търгуваха близо до 99 долара за барел, след като по-рано преминаха и над 101 долара. Американският лек суров петрол WTI също отчете рязък ръст от близо 8% и достигна около 94,8 долара за барел. Това постави цените на петрола сред най-силно следените теми на международните пазари на фона на войната в Близкия изток и несигурността около корабоплаването през Ормузкия проток.
Основната причина за новия скок в цената на петрола остава затварянето на Ормузкия проток – стратегически морски коридор между Иран и Оман, през който обичайно преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Продължаващото блокиране на маршрута задълбочава страховете от по-дълъг шок в предлагането, а именно това поддържа силен натиск върху цените на суровината, горивата и енергийните доставки в световен мащаб.
Фючърсите на американския природен газ също се повишиха и достигнаха четириседмичен връх, подпомогнати както от войната с Иран, така и от по-хладното време, което увеличава търсенето на енергия за отопление. Междувременно американският министър на енергетиката Крис Райт заяви, че към момента американският флот не е в позиция да ескортира кораби през Ормузкия проток, но подобен ход остава възможен до края на месеца.
Въпреки рязкото поскъпване, Райт посочи, че според него е малко вероятно световните цени на петрола да достигнат 200 долара за барел. Пазарът обаче остава изключително нервен, след като Брентът вече достигна 119,50 долара за барел по-рано през седмицата – най-високото ниво от средата на 2022 година, преди частично да отстъпи.
Допълнителен натиск върху пазара идва и от данните на Международната агенция по енергетика, според които войната в Близкия изток е предизвикала най-голямото прекъсване на петролни доставки в историята. По оценки на агенцията доставките през март може да намалеят с около 8 милиона барела дневно, а страните от региона вече са ограничили производството с над 10 милиона барела на ден. Като извънредна мярка МАЕ одобри освобождаването на рекордните 400 милиона барела от стратегически резерви.
На този фон френската компания TotalEnergies съобщи, че е загубила около 15% от производството си на петрол и газ заради затваряне на мощности в Близкия изток. Саудитска Арабия пренасочва част от износа си през пристанището Янбу в Червено море, а Китай е разпоредил спиране на износа на петролни продукти през март, за да ограничи риска от недостиг на вътрешния пазар. Всичко това засилва усещането, че петролният пазар остава силно уязвим, докато Ормузкият проток е затворен и конфликтът с Иран продължава да се разширява, предава Reuters.
