Замлъкна гласът на „Педя човек, лакът брада“ – почина Слава Рачева, една от най-обичаните актриси в българския куклен театър и емблематичен глас за поколения зрители и слушатели. Тъжната новина беше съобщена от Съюза на артистите в България, откъдето подчертаха, че с нея си отива цяла епоха, изпълнена с магията на детството, с добротата на приказката и с онова незабравимо присъствие, което десетилетия наред е пожелавало на децата „Лека нощ“.
Слава Рачева е родена в София през 1938 година и посвещава целия си живот на сцената и изкуството. Нейният творчески път започва още с пеенето в Хора на софийските девойки, а по-късно преминава през актьорското образование и голямата сцена на Столичния куклен театър. Макар да завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, истинското ѝ призвание остават куклите, детската публика и онази особена форма на театър, която говори едновременно на малките и на големите.
През 1961 година Слава Рачева вдъхва живот на образа, който я превръща в национално съкровище – „Педя човек, лакът брада“. Именно с този образ тя влиза в домовете на българските семейства и се превръща в част от детството на поколения. Нейният глас, нейното присъствие и начинът, по който разказва приказки, оставят траен отпечатък в културната памет на България.
На театралната сцена Слава Рачева има десетки роли, а сред най-запомнящите се са Макс, Мечо Пух и Бабата от „Рибарят и златната рибка“. Архивните справки я определят и като актриса с над 130 роли в радиопредавания и пиеси. Освен в кукления театър, тя остава разпознаваема и с работата си в радиото, дублажа и грамофонните записи, които в продължение на години са били част от вечерите на много български семейства.
Слава Рачева оставя следа не само като актриса, но и като човек, поел отговорност за институцията в труден момент. Тя е директор на Кукления театър в София в периода 1992–1997 година, а за своя принос към българската култура е отличена с високи признания, сред които и орден „Св. св. Кирил и Методий“. Именно затова името ѝ остава неразривно свързано не само с обичани персонажи, но и с развитието на българския куклен театър като културна институция.
С кончината на Слава Рачева България губи не просто голяма актриса, а символ на едно по-чисто, по-добро и по-светло време в детската култура. За мнозина нейният глас ще остане гласът на приказката, на спокойствието и на онази нежност, с която театърът и телевизията някога разговаряха с децата. Светъл път на Слава Рачева – легендата на кукления театър и незабравимия глас на „Педя човек, лакът брада“.
