По 21 кандидати се борят за едно депутатско място на предстоящите парламентарни избори, след като общият брой на кандидатите за народни представители достигна 4786. Данните бяха обявени от заместник-председателя на ЦИК Росица Матева и очертават засилена конкуренция за 220-те места в парламента, както и сериозен интерес към участието във вота. Жените в кандидатските листи са 1439, което също е важен показател за представителството в изборния процес.
По думите на Росица Матева, 1019 души са регистрирани като кандидати в два многомандатни района. Вече има и един заличен кандидат, след като се е оказало, че е регистриран от две различни формации в един и същи район – Хасково. Проблем е имало и с трима кандидати от една политическа сила, които са били подадени в три или четири района. ЦИК уточнява, че в такива случаи за валидни се приемат първите две по ред регистрации, което е от значение за законосъобразността на изборните листи и за спазването на правилата на изборната администрация.
Общо 10 коалиции и 14 партии са регистрирали кандидати във всички изборни райони, а независим кандидат има само един – в Смолян. Спрямо последните парламентарни избори през октомври 2024 година, когато в надпреварата участваха 19 партии, 9 коалиции и един независим кандидат, сегашната картина показва известна промяна в политическото разпределение, но запазва високата степен на фрагментация и широкото участие в изборите.
Списъците с кандидатите вече са изпратени за проверка в ГРАО, но към момента няма информация колко от тях имат двойно гражданство. По закон, ако кандидатите притежават и друго гражданство, те трябва да са живели най-малко девет месеца на територията на страната. Това е един от важните елементи в изборния процес, тъй като проверките за допустимост на кандидатите са ключови за легитимността на вота и за спазването на изискванията на Изборния кодекс.
Днешният ден е и краен срок, в който кандидат може да се откаже и да бъде заменен от друг в листата. След изтичането му промени вече няма да могат да се правят, освен в случаи на отказ, смърт или невъзможност даден кандидат да изпълнява задълженията си. Тази процедура е съществена за финализирането на изборните листи и за подготовката на бюлетините преди официалния старт на следващите етапи от кампанията.
Интересът към вота зад граница също расте. До 24 март могат да се подават заявления за гласуване в чужбина, като към 13:30 часа днес те вече са 35 314. На предишните парламентарни избори заявленията са били малко над 30 000. Според Росица Матева увеличението сега се дължи и на ограниченията за разкриване на секции. До 28 март ЦИК трябва да определи местата за секциите по предложения на дипломатическите и консулските представителства, което прави темата за изборите в чужбина особено важна за организацията на вота.
За наблюдение на изборите до момента са се регистрирали девет български и една международна организация. Междувременно от ЦИК коментираха и темата за европейския регламент за рекламните материали в кампанията. По думите на Матева, комисията е публикувала съобщение на сайта си, с което уведомява всички участници в изборния процес, че при предизборната кампания следва да спазват изискванията на Изборния кодекс и решенията на ЦИК. Тя уточни, че към момента няма яснота коя държавна институция е определена да отговаря за прилагането на съответния европейски регламент, като по последна информация това може да бъде Министерството на културата.
Росица Матева коментира и казуса с отказа на Търговския регистър да заличи кандидатката на ДПС Стефка Костадинова от БОК. По думите ѝ това са отношения между самата кандидатка и регистъра, а що се отнася до участието ѝ в изборите, тя е подала необходимите документи и е регистрирана по надлежния ред. Според Матева отговорността дали ще се стигне до несъвместимост е лична. Така на фона на активната регистрация, проверките на листите и нарастващия интерес към вота в чужбина, предизборната подготовка влиза в решаващ етап, в който конкуренцията за всяко депутатско място става все по-видима.
