Държавата тегли нов дълг от 150 млн. евро, а общият размер на поетия заем от началото на годината вече достигна 900 млн. евро. Новината идва след пореден аукцион на вътрешния пазар, на който Министерството на финансите пласира държавни ценни книжа и така отново постави темата за държавния дълг, бюджетното финансиране и дълговата политика сред водещите икономически акценти. Новият заем е реализиран чрез емисия двугодишни ДЦК, деноминирани в евро, което подчертава продължаващата активност на държавата на дълговия пазар през 2026 година.
Според официалната информация на Министерството на финансите емисията е в размер на 150 млн. евро, като държавните ценни книжа са с годишен лихвен купон от 2,25 процента. На проведения аукцион е отчетена среднопретеглена годишна доходност от 2,82 процента. Данните показват, че държавата продължава да набира ресурс при ясен интерес от страна на инвеститорите, а новият дълг се вписва в стратегията за осигуряване на необходимото финансиране в условията на бюджетни ограничения и активна дългова политика.
Интересът към аукциона за новия държавен дълг също е показателен за пазарната среда. Общият размер на подадените поръчки е достигнал 240,2 млн. евро, което формира коефициент на покритие от 1,60. Това означава, че търсенето е надхвърлило предложения обем, което е важен сигнал за доверието към емитираните от България държавни ценни книжа. В съобщението се посочва още, че отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е 23 базисни точки, което е допълнителен ориентир за позиционирането на българския дълг спрямо базовите инструменти в еврозоната.
Настоящият аукцион е шести поред за набиране на нов дълг на вътрешния пазар от началото на 2026 година. С него общият размер на поетия нов държавен дълг за тази година вече нараства до 900 млн. евро. Така темата за държавния заем и емитирането на ДЦК става все по-значима на фона на финансовата рамка, в която работи страната. Увеличаването на държавния дълг е част от инструментите за осигуряване на ликвидност и управление на бюджетните нужди, но същевременно остава и сред ключовите въпроси в икономическия и политически дебат.
Важен контекст към новината е и действащата правна рамка. Според Закона за публичните финанси, когато страната е в условията на удължителен бюджет, Министерският съвет може да поема държавен дълг с цел рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година. Това означава, че всяка нова емисия ДЦК трябва да се разглежда и през призмата на законовите възможности за управление на задълженията, фискалната стабилност и поддържането на бюджетния баланс.
Темата за новия дълг придобива още по-голяма тежест на фона на вече натрупаните задължения през предходната година. През 2025 година Министерството на финансите пласира нов държавен дълг чрез продажба на ДЦК и облигации на международните пазари в размер на около 8,9 млрд. евро, или 17,4 млрд. лева. На този фон новите 150 млн. евро са част от по-широката картина на дълговото финансиране на държавата. Именно затова новината за поредния заем от 150 млн. евро неизбежно засилва вниманието към държавния дълг, бюджетната политика, разходите по финансиране и устойчивостта на публичните финанси през 2026 година.
