Правосъдното министерство обяви, че за първи път в историята на България ВСС оспорва правото му на участие в заседанията и в обсъждането на темите от дневния ред. Повод за острата позиция на ведомството е изказване на представляващия Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев по време на заседанието на Пленума на 26 март 2026 г., с което, според министерството, на практика е било отречено правото на министъра на правосъдието и неговите заместници да вземат отношение по разискваните въпроси.
От Министерството на правосъдието подчертават, че подобно оспорване няма аналог в новата демократична история на страната след конституирането на първия състав на ВСС на 27 септември 1991 г. Според позицията на ведомството правото на министъра на правосъдието да участва ефективно и да изразява становища в рамките на Пленума на ВСС и неговите колегии не може да бъде свеждано до формално присъствие без реална възможност за участие в дебата.
Правосъдното министерство посочва, че активното участие на изпълнителната власт във функционирането на съдебната система е важно за прозрачността, отчетността и ефективността на правосъдието. Според ведомството ролята на министъра като председателстващ Пленума на ВСС предполага не само организационно водене на заседанието, но и възможност за изразяване на становище по обсъжданите теми. Именно затова отказът да бъде дадена думата на министъра на правосъдието или на заместник-министър се определя като необосновано ограничаване на конституционно правомощие и като нарушение на институционалното взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт.
В позицията се подчертава още, че изразяването на мнение в хода на заседанията по никакъв начин не засяга изключителното право на ВСС да взема решения чрез гласуване, тъй като министърът на правосъдието не участва в самия вот. Според министерството, ако ВСС не допуска министъра или негов заместник да изразяват становища по обсъжданите въпроси, това на практика отнема съществена част от правомощие, изрично предвидено в Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт.
От ведомството предупреждават, че право на участие без право на изказване е лишено от реално съдържание и се превръща в декларативна и формална възможност, несъвместима с принципите на правовата държава. Според Министерството на правосъдието подобен подход обезсмисля функцията, възложена от основния закон, и отрича възможността за функционално взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт по въпроси с висока обществена значимост.
В своята позиция министерството припомня, че рамките на участието на министъра на правосъдието в организационното управление на съдебната власт чрез ВСС неведнъж са били тълкувани от Конституционния съд. Ведомството се позовава на поредица от решения, в които се приема, че министърът на правосъдието има право да дава становища по предложенията във ВСС и че тази функция е израз на необходимата връзка между съдебната и изпълнителната власт.
Според цитираната практика на Конституционния съд няма работеща конституционна система, която да осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, тъй като балансът се постига чрез взаимно възпиране, сътрудничество и взаимодействие. Именно на този принцип стъпва и тезата на Правосъдното министерство, че ограничаването на участието му във ВСС не е просто процедурен спор, а въпрос, който засяга конституционния баланс между институциите, ефективното упражняване на правомощията и прозрачността в управлението на съдебната система.
