Последният крими герой, свързван със службите от соца – Паскал, е бил в детската градина, когато каналите вече действат
Бившата държавна сигурност остави една мръсна зестра на демократична България. Тя метастазира като малигнен тумор и трови българското общество.
Това са т. нар. контрабандни канали, създадени от Държавна сигурност още през 60-те години и експлоатирани от българската държава с цел рушене на Запада. Съвременна демократична България няма за стратегическа цел унищожаването на колективния Запад и поради тази причина каналите не се ползват от държавата, а са “приватизирани” от различни участници в тях. Началото поставя легендарният Фатик, който обсебва в своя полза контрабанден канал за крадени автомобили, създаден навремето от баща му в полза на ДС.
Какво е общото между
Никола Николов-Паскал,
Иван Тодоров-Доктора,
Тенчо Тенев-Свинаря,
Димитър Начев-Сачмата,
Евелин Банев-Брендо
и няколко други герои от прехода, които не са толкова известни? Първо – всички са от Хасково и региона. Второ – по един или друг начин са свързани с Държавна сигурност, а след това и със службите по времето на демокрацията. И трето – имената им се свързват с контрабанда на дрога, цигари, луксозни стоки и всичко, което може да мине през границата, ощетявайки държавния бюджет. Всичко това важи и за “колегите им” от страната и най-вече от столицата, които влизат в тези канали по-късно.
Но първи бяха хората от Хасково и това не е случайно. На територията на тази област е ГКПП Капитан Андреево – най-големият в Европейския съюз. Легендарната бариера между Стария континент и източния свят. Две култури, които имат какво да дадат една на друга, но невинаги законно. Игра за милиарди, в която сочените като най-големи контрабандисти са само върхът на айсберга. Съдбата на тези хора е различна. Повечето са убити като Константин Димитров-Самоковеца, Доктора и легендарния Фатик например. Живите са прехвърлили 60-те като Паскал, а някои като Тенчо Свинаря и 70-те. Издигналият се най-високо в йерархията Евелин Банев-Брендо се издирва от три държави и все остава неуловим.
След 30 г. в
контрабандата от
седмица насам се
издирва и Никола
Николов-Паскал,
който остава най-голямата загадка в разследването на ДАНС и Антикорупционната комисия.
Другите арестувани са бившата директорка на агенция “Митници” Петя Банкова и двама мъже от Хасково – бащата Марин и синът Стефан. За тримата има обилна информация от институциите. Известни са техните биографии, приятели, братя, появяват се неофициално снимки от частни партита и дори пудела на единия. Информация тече отвсякъде. За разлика от четвъртия, обвинен задочно – Паскал. Но все пак чудото се случи: служби и прокуратура преследват легендарен контрабандист за… контрабанда.
Какво се знае до момента от прокуратурата, която ръководи разследването на КПК и ДАНС – Паскал кадрувал в митниците чрез Стефан и Марин Димитрови, за да минават тировете му с цигари. Така се стига до шефката на митниците Петя Банкова и до главния секретар на МВР Живко Коцев, които пък са близки на Димитрови.
Без високопоставени държавни служители контрабанда в големи размери е невъзможна. Остава загадка как Паскал е работил от началото на 90-те до 3 април тази година и имал ли е покровители.
Всъщност контрабандата през границите е създадена от държавата.
Най-мистериозният член на престъпната група е роден през 1961 г. Разсекретени още преди 15 г. документи от времето на комунизма разкриват, че контрабандата официално започва през 1966 г.
Тогава Паскал е
в детската градина
През 1966 г. по предложение на министъра на външната търговия се създава държавната “Кинтекс”. Официално тя ще търгува с текстил, но всъщност ще изнася оръжия за размирни райони без разрешение от различните държави. Започва да действа през 1967 г. Пътят на стоката се осигурявал от офицер в Държавна сигурност. Оръжията пристигали у нас през летището, след това се претоварвали на контейнери в базите на “Кинтекс”. После се товарели на камиони и тръгвали през Турция за Близкия изток. Офицерът осигурявал митничари, които да пуснат товара без проверка.
Освен по суша оръжията са пътували и по море през пристанищата във Варна и Бургас. По този начин в държавата са постъпвали пари, за да помагат на плановото стопанство. Средствата минават през специално създадените задгранични държавни дружества. За парите в тях и как се стопяват около падането на комунизма, още се носят легенди. През 60-те и 70-те през държавните канали вървят още злато, цигари, алкохол и много други стоки. Включително и медикаменти. Но истинската контрабанда, която се доближава до днешните размери, започва с каптагона и Исмет Тюркмен-Фатик. Той е кюрд, който е преследван в Сирия заради социалистическите си убеждения. Емигрира в България със семейството си през 70-те. Държавна сигурност веднага забелязва потенциала му.
Шабан е човек с много контакти. Запазва и тези в родината си. Тогава народната власт започва скрития транзит на каптагон – хапчета, които се произвеждат в Германия. Официално е лекарство, което се бори с липсата на внимание и концентрация. Съдържа психостимуланти, сред които и амфетамини. Известен в Близкия изток като “кокаин за бедни”. Най-популярен е в Сирия, която през 80-те е най-големият вносител, а години по-късно ще стане и най-големият производител. В началото обаче са нелегалният внос и транзитът от държави в социалистическия блок. Чрез фирмата си и под контрола на Държавна сигурност Исмет
Тюркмен започва да внася
у нас оригиналния продукт
от Германия
Хапчетата струват стотинки. Следва реекспорт по каналите на Фатик до Близкия изток. Там цената скача десетки пъти, а пазарът е огромен и жаден за евтиния стимулант.
Голямата печалба обаче е за държавните фирми със скрития транзит, а постъпленията влизат по сметките на задграничните дружества. Тюркмен получава отчисления. Бил е агент на няколко управления на ДС, но първо е вербуван от Второ главно, което след демократичните промени преминава в МВР, а днес е самостоятелна агенция – ДАНС. След няколко години официален внос в България от Германия и реекспорт фармацевтичните предприятия у нас започват да го произвеждат полулегално. Продукцията заминава по същата дестинация, но печалбите вече са по-големи.
За разлика от контрабандистите след 1989 г. Исмет Тюркмен е уважаван член на социалистическото общество, а връзките му са директно с върховете на държавата. През 1988 г. е награден с орден “Кирил и Методий първа степен”.
В началото на 90-те има
плах опит да се разследва
контрабандата на каптагон, но прокуратурата не стига далеч. Фатик умира през 1998 г. Остават легендите за каналите на ДС, които се носят и до днес, въпреки че много от героите преди 5060-те години са покойници.
И независимо кой е на власт, “канал на ДС” остава синоним на контрабанда с държавна протекция.
И тогава в ремаркетата на камионите е имало тайници, както се прави и днес. Освен по суша, оръжията са пътували и по море през пристанищата във Варна и Бургас. По този начин в държавата са постъпвали пари, за да помагат на плановото стопанство. Средствата минават през специално създадените задгранични държавни дружества. За парите в тях и как се стопяват около падането на комунизма още се носят легенди.
Фатик убит на 40 г., има арестувани за стрелбата срещу него, но не стигат до съд
Фатик Тюркмен е сочен за контрабандист, но никога не е разследван и обвиняван за това престъпление.
Той е един от тримата синове на легендарния Исмет Тюркмен, който е наричан Фатик. От арабски думата означава баща. Градската легенда носи, че освен прякора Малкия Фатик наследява и каналите за трафик на баща си, въпреки че няма доказателства.
Фатик Тюркмен е роден в Турция, където живее баща му със семейството си, преди да се пресели в България. Тук му осигуряват къща в “Бояна”, където расте синът му, и то в компанията на елита. Едно от тези момчета е Илия Павлов. По-късно, през 2003 г., двамата ще бъдат разстреляни в рамките на 5 месеца.
Още като малък Фатик се разделя с арабските си имена и приема българските Филип Найденов заради бащата на Илия Павлов.
В бурните години на мутрите и войната между групировките Фатик е приятел с всички. Официално бизнесът му е внос и износ на коли. Живее охолно и е душа на всяка компания. Баща му умира през 1998 г., но синът се е адаптирал отлично в новата си страна. Приживе и след смъртта му е наричан Царят на контрабандата заради държавния бизнес на баща си. В МВР обаче няма дори разработка за него.
Фатик е убит на 19 август 2003 г., когато е на 40 г. Мерцедесът, с който го вози шофьорът му, спира на кръстовището на бул. “България” и бул. “Гоце Делчев”. Фатик няма охрана. Зад лимузината е малък фолксваген, от който слиза маскиран мъж и започва да стреля с автомат по колата. Фатик умира на място. По-късно за престъплението са арестувани 5-има приближени на Йосиф Йосифов-Костинбродския – Борчо, Шаки и още 3-ма. Обвиниха ги, но бързо ги пуснаха. А малко по-късно ги убиха.
Първо Доктора се снима с министри, оправдаха Маргините за убийството му
Иван Тодоров-Доктора е един от героите на прехода, наричан бос на цигарената контрабанда. И той като останалите, с изключение на Николай Методиев-Пилето, никога не е бил арестуван и съден за трафик.
Роден е в Димитровград, на 15 км от меката на контрабандистите Хасково. Учи медицина в Стара Загора, откъдето е и прякорът му. Не успява да се дипломира, за да лекува. Още като студент в началото на 90-те се занимава с цигари. Дори краде цял тир. От дребен трафикант израства покрай познанството си с Фатик. Около него в началото е бъдещият кокаинов крал Евелин-Банев-Брендо. Оперативни разработки в МВР свързват Доктора само с контрабанда на цигари, но не и на дрога. И неговата дейност често се свързва със сътрудничество на службите за сигурност, но няма доказателства за това.
Връзките му с политици станаха ясни през 2003 г., когато взривиха мерцедеса му при опит да бъде убит. Скандалът тогава е много по-голям от този сега със снимките на обвиняемите по аферата с митниците Стефан Димитров и баща му Марин, които имат кадри с бившия главен секретар Живко Коцев и с Бойко Рашков.
В багажника на взривения през 2003 г. мерцедес полицията намери любопитни снимки. На власт са НДСВ и ДПС. На кадрите Доктора е на яхта в Монако. До него на маса играят карти финансовият министър Милен Велчев, транспортният Пламен Петров и депутатът Мирослав Севлиевски. С тях е Петър Петров-Амигоса – съдружник на Доктора, който по-късно бе осъден за пране на пари и лежа в затвора.
Скандалът тогава води до две оставки. Първата е на главния секретар на МВР Бойко Борисов, а втората е на Милен Велчев. Премиерът Сакскобургготски не приема и двете и те остават на постовете си. По-късно министрите твърдят, че не са познавали Доктора и не са знаели, че е контрабандист. По това време Доктора е подсъдим за отвличането на Милослав Кръстев от Свиленград.
След излизането на снимките през 2005 г. Тодоров е арестуван и обвинен за пране на пари, но не и за нелегален трафик. Същото обвинение има и Амигоса. Доктора не доживява правосъдие. На 22 февруари 2006 г. е убит в поршето си в столичния кв. “Лозенец”. И той като Фатик няма охрана, а само шофьор. Надупчен е с 13 куршума и умира на място. След време бяха арестувани няколко души, сред които Красимир и Николай Маринови-Маргините. Те бяха обвинени за подготовка на три убийства, едното от които на Доктора. Оправдаха ги на три инстанции.
източник:24chasa.bg
Кирил Борисов
