През България преминават почти 100 реки, като на част от тях нито изворите, нито краят на дългия им път е на територията на страната ни. Повечето от тези реки са малки и средни по дължина, едва 33 са над 100 километра, а само една е над 1000 км., и е с дължина от 2852 км., която я нарежда на второ място в Европа, но все пак далеч зад считаната за най-дългата река в света – Нил – 6695 км.
Сравнително скромните размери на реките у нас не позволяват употребата им за корабоплаване, поради което повечето от тях са местенца за риболов, отдих, туризъм, изграждане на язовири, ВЕЦ-ове, стопански цели, напояване и за задоволяване на редица други нужди с изключение на корабоплаване. Една-единствена е реката, в която се осъществява речен транспорт у нас и сме сигурни, че лесно ще познаете коя е единствената плавателна река в България.
Единствената плавателна река в България – коя е тя?
Единствената плавателна река в България е нейна естествена северна граница – река Дунав, която е втората по дължина европейска река –2852 км., от които 470 са на територията на страната. Дунав е първенец и по броя на държавите, чиито земи прекосява – цели 10 на територията на Стария континент.
Ролята на Дунав е съществена не само като граница на страната, но и за развитието на транспортните и търговски връзка, както и за туризма – предлагат се круизи по Дунав, които са лесен, приятен и различен начин да опознаете различни кътчета от Европа от уютната атмосфера в каютите на модерните лайнери.
Съществено е значението ѝ като плавателна река още от времето на Римската империя, била е и воден път за достъп до Константинопол, път, по който се осъществявали кръстоносните походи, както и път, улесняващ проникването на турците през Средновековието в централните части на Стария континент. През XIX век осезаемо нараства значението на единствената плавателна река в България като подходящ и важен транспортен канал, свързващ Балканския полуостров и Западна Европа, макар че по-рано – през XVIII век вече са изминати първите стъпки към използването на реката като търговска връзка.
От 1834 година страната ни е свързана със страните Унгария, Сърбия, Влахия посредством параходна линия, а от 1991 година реката става част от трансевропейски воден път, който свързва Черно със Северно море и най-голямото световно пристанище там – Ротердам.
Милиони са тоновете стоки, които се транспортират по Дунав всяка година, а значението ѝ за страната ни е огромно в търговско и транспортно отношение като единствената плавателна река в България. Плавателната част на Дунав е по-малка от цялостната дължина на реката, но все така внушителна – цели 2411 километра, които се изключително удачни за лесно и удобно транспортиране на тежки машини и оборудване, мостови сегменти, газови електроцентрали и други стоки за износ с големи размери и обеми, за които транспортът по суша е предизвикателство. Обект на износ по единствената плавателна река в България са и строителни материали и селскостопански продукти, въглища, нефт, руди и др.
Какво знаем за единствената плавателна река в България?
Името на реката звучи почти еднакво на различните езици, говорими в страните, през които преминава, като най-вероятният произход е свързан с протоиндоевропейската дума dānu, която в превод ще рече просто „река“. Известно е и че Danubius е и име на речно божество, вероятно също свързано с името на реката. Предполага се, че българската, сръбската и хърватската форми са произлезли от дако-мизийската Dōnavi(s). Старото име на реката, което е древногръцки произход, е Истър, като именно така я срещаме назована за първи път още 5 века преди Христа в съчиненията на древногръцкия историк Херодот.
Дунав води началото си от германската планина Шварцвалд, но не от извор, а от сливането на две други по-малки реки, носещи имената Бригах и Брег, което се случва близо до Донауешинген. Реката приключва дългия си път из Европа в Черно море, като голямата ѝ делта се разделя на 3 основни ръкава, като средният е основен плавателен, а най-северният е граница между Румъния и Украйна.
Водосборният басейн на Дунав се простира на територията на 19 страни, като почти 1/3 от него или 28% са на територията на Румъния, следвана от Унгария и Австрия, докато процентът от територията на басейна в Албания например е само 0.02. В това отношение България е в средните позиции с 5,80% от територията на водосборния басейн.
Източник: actualno.com
