Всяко четвърто дете е лишавано от семейна седмична почивка заради липса на средства
Трима милиона души в страната са изложени на финансов риск и се борят за оцеляване. Почти половината домакинства в България нямат достатъчно средства, за да покрият неочаквани разходи като ремонт на жилището, смяна на уреди, лекарства и други. Това налага на хората да вземат заеми от различни източници, за да се справят с необходимостите си.
През 2023 г. 18% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, обявиха от Националния статистически институт. Това означава, че се лишават от поне 7 от общо 13 показателя за водене на достоен живот. Най-голям е делът на българите, които нямат заделени пари за неочакван разход. Но и планираните разходи, са огромен проблем за голяма част от населението на страната.
Домакинствата на 44,2% от хората в страната, или 2,8 млн. души, не могат да си позволят всяка година едноседмична почивка извън дома. С плащането навреме на вноски по заеми, битови сметки и наеми затруднения са имали 18,8% от хората в страната, показват данните на НСИ. Огромен проблем за домакинствата е и обзавеждането на дома. 41,8% от хората не могат да си позволят смяна на остарели мебели.
Близо всеки пети в страната не може да си позволи да яде месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент), всеки втори ден. Не могат да отопляват достатъчно добре дома си 20,7% от населението. А над 11% от домакинствата нямат пари за автомобил.
Задоволяването на основни лични потребности също е проблем за огромна част от хората. Например 22%, или над 1,2 млн. души, не могат всяка седмица да похарчат малка сума пари за лични нужди. 12,8% от хората в страната не могат да си позволят веднъж на месец да се срещнат с приятели или роднини, за да хапнат или пийнат, като тук влиза невъзможност не само да отидат на ресторант, а дори и да почерпят приятелите в дома си.
Близо 30 на сто от населението имат проблеми с купуването на по два чифта обувки според сезона, а 23,7% имат проблем със замяната на износените дрехи с нови.
Ограниченията, свързани със задоволяване на основните нужди и потребности, значително се различават в зависимост от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13 показателя за достоен живот имат 12,7% от българската етническа група, 20,6% от турската и 58,3% от ромския етнос, показват данните на НСИ. Например нямат достатъчно пари, за да покрият неочакван разход 41,4% от българската етническа група, 51,2% от турската етническа група и 84,8% от ромите.
През 2023 г. линията на бедност за страната e 637,92 лв. средно на месец на човек от домакинство, обявиха от НСИ. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,325 млн. души, или 20,6% от населението на страната.
Определената от последното редовно правителство линия на бедност за 2024 г.. е 526 лв. Но това всъщност е изчислената от НСИ линия на бедност за 2022 г. Линията на бедност се изчислява като 60% от средния медианен доход на човек в страната. Оказва се, че реалната линия на бедност, изчислена от НСИ, се използва за определяне на социалните плащания две години по-късно, което при високата инфлация през последните години е много време. Минималната пенсия за стаж и възраст в момента е 523 лв. и е близка до определената от Министерски съвет линия на бедност. Но минималната пенсия е много под реалната линия на бедност за 2023 г., както и под линията на бедност за настоящата 2024 г., която тепърва ще бъде изчислена.
Системата за социално подпомагане има съществено значение за намаляване на бедността. Ако в доходите на домакинствата се включат пенсиите, но се изключат останалите социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност нараства от 20,6% до 28,5%. А при изключване на пенсиите и останалите социални плащания равнището на бедност в страната достига 45,3%.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е дали работят. Делът на бедните на възраст над 18 години е най-голям сред безработните (56,8% за 2023 г.), показват данните на НСИ. През 2023 г. делът на работещите бедни във възрастовата група 18-64 години нараства до 11,7%, при 10% за предходната година. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е близо три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование – 66,5%. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – едва 3,2%.
Данните на НСИ показват, че наличието на деца в семейството рязко увеличава риска да живеят в бедност. Което е сред основните причини българите да се насочват към модела на тричленно семейство – двама родители с едно дете. В бедност живеят 14,6% от семействата от двама родители и едно дете. При двама родители с две деца рискът от бедност нараства до 21,2%, а при три и повече деца стига до 55,2%. При семействата на един родител с деца, независимо от броя им, 42,8% попадат в групата на най-бедните. Всичко това води до намаляване на ражданията в страната, а работодателите имат проблеми с намирането на персонал.
Най-висок е делът на бедните сред ромите – 65%, а най-нисък – сред българската етническа група – 14,3%.
Образованието оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност – и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява.
От НСИ изчисляват и комбиниран показател за хората, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или работещи под 20% от времето през годината. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2023 г. 30% от населението, или 1,933 млн. души, са били в риск от бедност и социално изключване.
30,9% от децата в страната на възраст от 1 до 15 години изпитват материални лишения, което означава, че са лишени от поне един от общо 13 показателя за пълноценен живот, показват данните на НСИ. За 1,6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.
Близо една четвърт от децата (25,9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22,8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. са недостъпни за 19,7% от децата.
Родителите на 14,5% от децата не могат да им купят книги, подходящи за възрастта им. За 12,2% от децата е проблем осигуряването на поне едно хранене на ден с месо, пиле или риба, а родителите на 11,9% от децата нямат пари, за да им осигуряват пресни плодове и зеленчуци поне веднъж на ден.
Родителите на 13,1% от децата не могат да им осигурят игри на закрито, като например образователни игри за малки деца, кубчета, домино и т. н. Не могат да почерпят за специални случаи, като рожден или имен ден, родителите на 8,7% от децата. Купуването на два чифта обувки за всеки от сезоните, както и нови дрехи е проблем съответно за 16,9% и 10,3% от децата. 6,8% от децата нямат дори подходящо място за учене или писане на домашни.
Възможността да бъдат осигурени определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През 2023 г. делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e: 20,6% от българската етническа група, 29,9% от турската етническа група, 77% от ромската етническа група и 33% от друг етнос. Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0,9% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 5,3% от ромите.
Образованието и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високи заплати. През 2023 г. осем от десет деца (80,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 19 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
От НСИ изчисляват линия на бедност не само за страната като цяло, но и за различните области. При изчисляването на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2023 г. най-ниска е линията на бедност в областите Монтана и Видин – съответно 446 лв. и 466 лв., а най-високата – в област София (столица) – 990 лв. Оказва се, че в столицата, ако човек от домакинството разполага с под 990 лв. на месец, влиза в групата на бедните. Това означава, че двама родители с две деца трябва да разполагат с близо 4000 лв. на месец, за да не влязат в групата на бедните.
На следващите места след София по размер на линията на бедност са областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лв.).
Най-висок е делът на бедните спрямо линията на бедност за областта в Стара Загора – 25,8%, Кюстендил – 24,6%, София (столица) – 22,2%, и Добрич – 22%. Най-нисък е делът на бедните в областите Габрово – 7,6%, Смолян – 9,6%, Ямбол – 10,7%, и Шумен – 10,9%.
Област Смолян е с най-нисък дял на бедност за мъжете – 7,9%, а с най-високо ниво е област Добрич – 25,1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 6,5%, при 28,3% за областите Кюстендил и Стара Загора.
