- Те са красили приемната и залата за пиршества в богатия дом на виден гражданин на Филипопол
- По-късно жилището се превръща в резиденция на епископа
Да си представим, че сме в римско време и влизаме в богат дом на виден гражданин на Филипопол от IV век. Той е застлан с многоцветни и изящно оформени подови мозайки.
Къщата му вероятно е имала и богато архитектурно оформление, което обаче не е запазено до наши дни.
За импозантността на жилището обаче говори фактът, че се намира в сърцето на древния Филипопол. Отстои на 200 метра северно от Античния театър, а на стотина югоизточно от него се намира Епископската базилика.
Притежателят е бил изключително състоятелен и влиятелен
човек. За това напомнят две от ключовите помещения – залата за пиршества и приемната на собственика – богато украсени.
Оцелели са единствено изящните мозайки с флорални и геометрични фигури, а в центъра е изобразена богинята на мира Ирини. Оттам идва и наименованието на обекта, който наскоро заработи отново, след като приключи 20-годишната концесия и общината го предаде за стопанисване на „Старинен Пловдив“.
Историята от разкриването на „Ирини“ до експонирането е дълга и прелюбопитна.
През 80-те години на XX век археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (и двамата вече не са между нас – б.а.) попадат на този обект във връзка с разширението на тогавашния бул. „Георги Димитров“, сега „Цар Борис Трети Обединител“. Трябвало да се изгради пешеходен подлез и точно там мозайките се появяват.
„Работихме с Мина Боспачиева дълги години по реставрацията. От нея знам, че при изграждане на подлезното съоръжение попадат на тази сграда от IV век.
Голяма част от мозайките са изгребани от багерите,
преди да успеят археолозите да ги спрат. Тогава имаше партийна повеля всичко да се свърши по най-бързия начин“, разказва реставраторът и директор на „Старинен Пловдив“ доц. Елена Кантарева-Дечева.
Неслучайно жилището „Ирини“ е разположено в днешния археологически подлез. Наричат го така, защото всеки квадратен метър в него е изпълнен със старини от Античността. Пешеходците минават по каменна настилка от римско време, а посоката на улицата е изток-запад, наричана „Декуманус максимус“.
Сградата е кръстена на богинята на мира
заради самото изображение на Ирини, която в древността е езическо божество, но след това преминава и в християнската религия като закрилница на мира.
Самото изображение е в източната част на жилището. В западната има розета с кантарос – антична чаша за пиене на вино. Всички са изпълнени от многоцветен камък. А в образа на Ирини е използван и смалт (изкуствен камък).
Това е перистилна сграда (с непрекъсната веранда, образувана от ред колони, обграждащи периметъра на жилище или двор – б.а.), около който са развити портици, настлани с мозайки. От тях се влиза в различни помещения. Най на запад е оригиналният вход, оформен луксозно.
