Новите елити на България още прохождат. Разчитат изключително на финансово, не на интелектуално надмощие. Образованост, цивилизованост, честност – не виждам да са техни приоритетни характеристики, казва проф. Юлиана Рот пред „Дойче веле“
Какво е „елит“?
Юлияна Рот: „Eлит“ е много оспорвано понятие. Научна подплата и определения дава социологията, но с уговорката, че понятието е силно ценностно и идеологически натоварено. Неслучайно комунистическата идеология го забранява. Любопитно е, че и в демократичните общества неохотно се говори за елити. Общият знаменател на определенията посочва като най-важна характеристика способността за оказване на влияние, било то на обществена, икономическа или политическа основа. Към това се добавя и привилегията да определят тълкуването на идеи и процеси. „Елит“ е и много общо понятие. Контурите му са размити и не помагат обективно да отсъдим кой спада към „богопомазаните“ и кой не. Смятам, че по-правилно и по-ясно ще е да говорим за „елит“ като за категория, която почива на субективни възприятия, без да търсим обективни доказателства.
Като казвате „богопомазани“: На какво се дължи агресията срещу елитите, която се шири особено в социалните мрежи? В негативен контекст се говори за плутокрация, клептокрация, меритокрация, дълбока държава, тайна власт на елитите и т.н.
Рот: Дължи се на обичайната и необуздана българска завист и на възможностите, които дава дигиталната комуникация. Обществото след 1989 година кипи и още не е прекипяло – прекалено много са промените, които се изсипаха върху хората за три десетилетия – от една диктатура към отворено общество.
Кога и как елитите се появяват в съвременната българска история? Откъде се взимат те, след като по време на османското господство българите сякаш не са имали изявени собствени елити?
Рот: На първо място трябва да кажа, че историята на балканските елити е слабо проучена. Известни германски историци, специалисти по историята на региона, са публикували изследвания, но те са малобройни и доста „общобалкански“, за да извадим от тях по-конкретни заключения за отделните общества. Разбираемо е: историческото и политическо развитие на балканските общества се отличава фундаментално от добре познатите европейски формати. Съответно недостатъчно изследвани са и българските елити. Съществуват само отделни студии, най-вече за икономическите елити до 1944 година. Относно появата на български елити: въпросът Ви е напълно уместен. Счита се, че не-мюсюлманските общества в Османската империя са били по принцип социално нивелирани и че елит съществува само при „правоверните“ поданици. Но от края на 18 век в не-мюсюлманските общества се появяват забогатели търговци, които постепенно образуват една стремяща се към модернизация социална прослойка. Тези търговци вече желаят и са в състояние да изпращат синовете си в чужбина да следват, за да поемат семейната търговия. Дъщерите се изпращат в пансиони. Така се създава основата на българските елити.
Как се развиват тези елити по-нататък? Какво си окачват на ревера тогавашните български елити? Дали по-скоро натрупвания като добро образование, култура, цивилизованост, европейскост и вежливост, дали морални ценности като честност и почтеност или пък обществено-икономическо влияние?
Рот: Младите българи, които живеят и учат в Германия, Австрия, Франция и на други места, започват постепенно да наподобяват маниерите на средата, в която се движат. Взимат за пример поведения, обноски, облекло, ритуали на буржоазната европейска култура и ги пренасят у дома. И понеже в българския контекст престоят в чужбина се наслаждава на висок престиж (има ли разлика с днес?), в родината си „чуждите възпитаници“ автоматично заемат функцията на елит.
В бурната следосвобожденска история на ускорено политическо и обществено развитие – нека не забравяме, че само за две-три десетилетия България от затънтена османска периферия се превръща в модерна европейска държава – заемките се подлагат на „побългаряване“. Резултатът е креативна смесица от чужди и местни елементи.
